Беше чудно хубав ден

Живка Арнаудова
улица Раннилист 12 ап.3 Пловдив

Беше чудно хубав ден,
имаше там пир блажен,
чаши вдигахме във тост,
шом пристигна ти кат гост.

Някой мен ми съобщи -
приближаваш, идваш ти,
чувство странно ме обзе,
подкоси ми то нозе.

Все пак сила ми дойде,
без да знам как откъде
и при пътната врата,
шепнешком едва с уста

Заповядай ти казах,
да направя туй можах,
ти дойде и бяхме там:
нека бъдем ж този храм.

Исках туй да няма край,
чувствувах се като в рай.
Във сърце си нещо скрих,
във сърце си спотаих

туй що късно споделих,
но на себе си простих.
Наближава вечерта
и при пътната врата

сбогом с мене ти си взе.
Друго чувство ме обзе -
да те върна аз при мен,
да се върнем в свят блажен,

но не биваше страстта,
да премахва пропастта.
Тъй остана да мълчим
и сърца си да горчим.