Разхладата във жарко лято
копнеж е вечен,
нечакания летен дъжд
е възторг чудесен,
приятелствата верни - отлежали,
сякаш винен и прохладен пурпур
пресичат се от планината стара,
но щом приятели скърбят един за друг,
от страните две на планината
дъжд вали над равнините
и напомня им за дружбата
незабравима.

Нека винаги вали над равнините ,
нека топло пак докосват се душите ,
и няма сила планината стара ,
магията да развали и дружбата им отлежала ...