Апокалипсис
И тая нощ в утробата на мрака
не пеят славеи
а грачат гарвани.
И неродените пищят, защото
някой с България се гаври.
Дали е Бог? Или поредният освободител?
Или самите ние?
Не знам.
Но искам да попитам -
къде ми е родината?
Къде е Марково, но без оградите
и замъците недостъпни?
От черното подкорие на разума
омраза пъпли...
Христос, ожесточен, размахва бича...
Иконите се разсъбличат...
Забравила за Йово Балканджи,
върти кючеци хубавата Яна...
Юнакът на поляната лежи...
И травестити в бяла премяна...


Автор: Петър Анастасов

какъв по добръ урок по душевен вандализъм от този стих изкристализирал една гнусна капка от съвременната българска душевност и битийност