Къде ли ще намеря онази снежно-бяла мида
която във гърдите си залоства
нежното сърце обвито във кипеж любовен

но аз ще я позная по белега единствен
в неповторимата й снежна белота
а тя жадува един единствен морски пристан

и аз съм тук, за да ме следва без да се съмнява
защото аз съм пристана закотвен - неподвижен и
нейното пътуване ще чакам додето тя пристигне
в моите прегръдки буйни и страстни.

Страшен си,как ги създаваш тези красоти?

Те мидите обаче с остри ръбчета са,знаеш ли,
и колкото и силни и красиви,
толкова крехки и чупливи са,
но тази перлената,носеща,
дълбоко криеща в гърдите бисера,
за нея се огледай и потърси я,
защото е единственна.