Дъждът обсипва те с капки диаманти,
а аз с празни джобове стоя
пред твоето божество
и не проумявам как да те покоря,
умея само искрено да се усмихвам,
нима можеш да вярваш,
че цял живот аз на тебе ще бъда роб,
нима си мислиш че желая до себе си
белия твой гълъб залостен в клетка.
Дъждът богато те обсипва с диаманти,
ти с дъждовна усмивка му благодариш,
не зная как да те спечеля
и по-добре че е така,
дъждовна моя богиня.
Няма да можем 
в един път да вървим
ако взаимни пленници
не станем 
от нашите дъждовни усмивки,
с които света ни
сами да изградим.