Дишай ти свободно,
на позата отдадена фриволно,
тишината аз ти дарявам,
мира твой аз претворявам
и покоя ти леко разрявам със пръсти,
пазейки твоите усети ненаранени от мен,
нима изискваш моите болки,

нима копнееш моите рани,

които безмилостно да ти завещая,
вместо моя галещ взор,
надеждите ми толкова са вътрешни,
че всяка сутрин
ме молят за глътка въздух.
Любов неизказана,
молиш ме за глътка въздух,
молиш ме задето аз те задушавам,
пазейки те от предателство,
не бих те аз понесъл през Голгота,
когато нашите сълзи там ще се целуват
в отчаяние,
през празничните погледи на Юдите.
Затова, мила моя любов,
ще те галя със погледи
и ще жадувам нашите сълзи
да се целуват винаги в радости.

Оставам ти на тебе зара,
да ме търсиш и намираш,
защото никой аз не владея
и щом оставил съм в теб отпечатък,
мигът не може да е кратък,
когато влязох аз в света на твойте мисли
и душата ти докоснах с нежни пръсти.
За мене таз милувка винаги ще тлее,
докато в себе си сърце туптящо нося
и даже всичките часовници в света да спрат,
ще те запазя в моята душа и след последния си стон.

 

АПОЛОН, ПРОСТО НЕ ЗНАМ КЪДЕ БЯХ ДОСЕГА И НЕ ТЕ ОТКРИХ.ЧЕТЯХ НО НЕ ВИЖДАХ,ТРЯБВАШЕ В ДРУГИЯ САЙТ ДА ТЕ ЗАБЕЛЕЖА
Със Селена сте невероятни, но коя е тя?
Просто прави невероятни клипове на теб ,на Валентин ЙОРДАНОВ, просто е чудо като музика, като стих, като картина
Не мога да се наситя да чета и тук и в СИБИРСКА ПОЕЗИЯ, НЕВЕРОЯТНО ...
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ