Посветено на Юлия-2006


Дори създателят наш не желае,
на коленете си да лазим,
няма нужда той от думите ни,
за своето величие.
Има нужда нашето гърло
с благодарност да възкликне,
че с признателност диша
живия живот дарен от Бога.
Един единствен синия ангел
копнее за нашто пълзене
и прави от всичките тези колене
масло, за да прави свещи от него
и да топли сърцето си
от нашето падение. 

Странни неща стават с мен последно време.
Вчера открих един супер талант в stihovebg, прочетох всичките му творби и си казах - невероятно!
После получих писмо от моята приятелка тук Марти за един твой постинг. Влизайки в твоя блог с удивление видях същите творби като на автора в другия, само имената бяха различни
Не можех да повярвам, но чудесата продължиха когато по-късно прочетох творба посветена на мен
ПРОСТО ОСТАНАХ БЕЗ ДУМИ, БЕЗ РАЗУМ И ЗАНЕМЯХ.
АПОЛОН, БЛАГОДАРЯ ТИ ТВОРЕЦ ЗА ВСИЧКО ТОВА! И най- странното е че си от града на моята муза - ПЛОВДИВ. Човека заради който аз пиша от две години и ти благодаря!
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ