Пасторална любов

Не искам вино да полива мойта кожа
и да задушава мойта жажда,
нищо не желая да опива моя взор,
освен твоя викащ и молещ до полуда поглед,
не ми е нужен даже и парфюм,
за твоята ефирна пот копнея,
която празник е за мойте ноздри,
нима не искам като потен бик,
да следвам твойте стъпки,
подобно на Европа бродеща в полята,
не ми е нужно в твоите очи да бъда бог,
когато искам като едра риба,
да потъна в твойте топли езерни води,
нима не искам да застанеш като котва
и моя буен вихър да издува твоите платна,
докато всички твои нишки се разкъсат,
дори водата не жадуват мойте устни,
когато можеш да ме утолищ със влагата
на твоите очи искрящо пълни със възбуда,
нима глупак съм да не искам
цял ден аз да свиря бездиханно
на твоята прекрасна арфа,
която да опъвам страстно
и струните ти да звънтят
както тетивата на щурците,
нима не искам твойто тяло да разстрия,
както глината в ръцете на грънчаря се предава
пленена в танца на световъртежа,
нима не знаеш че аз плебея,
любя дваж по-силно от цезаря,
не се разсейвай ти от боговете олимпийски
и довери се ти на занаята на овчаря.