Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04.2008 16:02 - Разрешението на апорията между детерминизма на Махариши и свободата на един човек
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 645 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 24.04.2008 12:08


И тук следва да кажем да кажем къде е разрешението на казуса с неразрешимото противоречие между детерминизма и статизма на Махариши и моя личен либерализъм, в който основната идея е че макар всичко друго да е робско, съзнанието на човек е свободно, защото е вторичен продукт от самия живот, то не е безусловно явление - може да го има - може да го няма, но когато го има то е свободно, иначе защо да вярваме в хармоничността на света, в присъствие на Бог.

И така съдбата е е нещо вярно за човека, защото тя е неговата житейска проекция на детерминистичната му мисъл за битието, тя е канала в който живота тече и няма случай в който течението да се обърне в противна посока. ето го цинизма и заробването в грешната посока - човекът Махарши вярва че светът в неговото съвършенство е предопределен - заради смъртта - вероятно да - но света няма смърт - и щом мезокосмосът - тоест ние сме предопределени към смърт, защо нашата предопределеност да е тъждествена на предопределеността на света, когато той е вечен или относително вечен. И щом човекът Махариши вярва в предопределеноста на света и на нас самите, значи той отрича промяната, отрича културата, която е именно плод на движението и недетерминираността на човешкото съзнание, истински плод на творчеството. 

Човек не  идва от никъде и не отива другаде - той е собствената си природа, неповторима, свободна, нетъждествена. Макар животът му да е охарактеризиран от канала на съдбата,  в живота му има непринудена свобода, в която той се изявява като творение на промениящия се пред очите ни свят - промяната в света е именно онтологичното ни доказателство, че светът не е детерминиран и че ние се явяваме детерминирани само тогава когато нашия живот се гледа ретроспективно и от позицията на миналото, на изтеклото битие, което като обективност може да излъже и отрови съзнанието по същия начин, както и обективността на катастрофизма и промяната в тяхната бъдеща проекция.

Ако човекът е предопределен за него нямаше да важат човешките феномени като културата, технократизма - те не са предопределености, а свободи на човешкото битие - израз на свободна воля - падоксално е но в робското си и зависимо съществуване човекът е свободен.

Силата на обстоятелствата на средата, света детерминират подчинената роля на човешката пионка, оформят канала на съдбата,но в собствения си свят човек е законодател по силата на своето променливо и по презумция необременено съзнание, плод на логичната сила и закон.

Подобен проблем съществува и в биологията за генетичния детерминизъм и за промяната във средата на живот - оказва че основния стимул за съвършената адаптабилност на наследствеността е нейната вариабилност, повлияна от  промените в средата. С други думи детерминизма на наследственоста е само база, на която стъпват и се усвояват, отразяват и възприемат промените на средата. 

Не в резултат на наследствеността и детерминизма се проявява феноменално явление еволюция, а в резултат на промените на средата и тяхната свобода.

Същата аналогия е валидна и за човека - не в резултат на детерминизма човек еволюира, а в резултат на свободата на съзнанието и неговата пластична променливост. Еквивалент на биологичната еволюция при човека е културната революция, която като аргумент срещу Махариши не е наблюдавана при динозаврите.






Тагове:   човек,   между,   Махариши,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 10895286
Постинги: 5202
Коментари: 10107
Гласове: 18172
Архив
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031