Дали си спомен за човешкото - не знам,
за поруганото - не знам,
за обладаното и обладаващия, за даденото насила,
като една безмълвна купчина от камъни,
из под земята съдиш несправедливата си карма.

Ти Тройо простосмъртна, поругана със измама, 
не ще да гледаш изпод нозете ни,
какво ще ти заровим за реликва,
от това що са ти взели.

Ще ти върнем златото, парите,
Касандра пак ще украсява твоите стени отвесни,
Ще върнем и стадата, и полята, и агнеца.
Отнели са ти много, но ще получиш всичко тройно,
Не си виновна с нищо дето Парис се изръси в твойто стадо.

Ще дойдем ние с наште обладано-обладаващи души,
И пред руините единствено непоклатими,
като пред древен храм ще се изплачем
от грешките на вековете.

И там ще съхнат нашите останки,
за да възвърнат твойта благодат 
и да ни обладаваш вечно.

прекрасно стихотворение,
приказен клип!
Желая ти творческия гений все повече да се разгаря и да достигнеш сияйните върхове на творческото си вдъхновение!
Много харесвам и петте ти клипа.
Насладата е върховна!
Поздрави още веднъж. Прекрасна вечер ти желая!

Дали няма вместо "като пред древен храм да се изплачем" отново с Троянски кон да влезем в този отминал свят. Благодаря за стиха и за прекрасната музика и клип!

Защо ми се струва ,че когато наричаш Троя простосмъртна ,ти я правиш жив ,чувствен и много близък образ!
След като си създал ,поете този образ си му обещал завръщане на обладано -обладаващите души,пред руини единствено непоклатими
си приключил стиховете си едно логично обещание ,което ще остане в историята-
И там ще останат нашите останки
за да възвърнат твойта благодат
и да ни обладаваш вечно !"
Поздравления!!!

изключително задълбочен и прекрасен анализ - човекът който най-добре до този момент е схващал моя скрита идея - чувствам се разсъблечен