Огънат като лък,
със свойто тяло искам да покрия
всяка твоя част.
В дъждът беспирен се чувствам
цар на цялата вселена,
щом ти лежиш до мен.
Щом твоите очи пронизват 
всяка моя мисъл
и аз съм твоя роман,
оставен отворен в дъжда.
Окъпан в аромата на всяка еретична билка
във нашата ливада на страстта,
аз чувствам върху себе си стотици капки,
който падат и се изпаряват
от твоя дивен самодивски огън. 
Сега във този миг съм ням,
защото всичко в себе си съм аз раздал
и нищо във замяна аз не искам,
освен да те погледам както си
на нашата завивка от треви.

За този миг единствено сме ний живяли,

да бъдем чисто покорени

от страстта на огъня във нас.