Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04.2008 21:54 - Като насекомен затворник
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 1113 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 10.04.2008 20:07


Когато съм на дъното на моята душа
няма да мога да кажа нищо, ще мълча,
утайки ще прецеждам и ще изваждам
фалшивото злато, за което съм
страдал,
ще искам да го подаря, а хората
ще го изхвърлят на боклука.
Когато съм на дъното във тъмното
ще бъда роб на тъгата,
като насекомо и мен привлича ме
светлината, макар че
все в заблудна сянка я виждам.
В тъмнината на моя отдушник
се грея с фалшивото злато
и оди за светлото пиша,
сякаш съм зимуваща пчела.
image




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. apollon - мисля че коментарът е по хубав от ...
02.04.2008 00:18
мисля че коментарът е по хубав от самия мой стих - как можеш така да ме засрамваш :))))))
цитирай
2. apollon - mai ne vidja rezensiikata
04.04.2008 00:09
mai ne vidja rezensiikata
цитирай
3. анонимен - Kasiopeia-Kato nasekomen zatvornik
05.04.2008 13:13
Da mojesh da nadniknesh v sobstvenata si dusha-tova e izumitelno! A ti dori opisvash chuvstva sas spoluchlivi sravnenia-mnogo interesno! Az vijdam edna medonosna pchela i koito vkusi ot meda, se okazva v plen na lubovta!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 11360256
Постинги: 5225
Коментари: 10158
Гласове: 18541
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930