Мое голямо дърво,
гредам стъблото ти, пълно с пролуки,
уродливо издуто и навяващо спомени,
растеш за да видиш предела си,
там някъде,
в по-високия вздух да усетиш утехата,
там където твоите клони нов свят са изплели
и където още от моето детство
искам да е мойто убежище,
Ти ли си мойто дърво 
и аз ли съм твоето семе,
дано устоим по-дълго на бурите.