Всеки ден храня хищните акули
от моята тераса до морето,
надничам -хвърлям малко риба
и гледам хищниците как гладуват
за храна и зрелище,
макар да губя после цели дни
в непрестанен риболов,
и така терасата превърнал съм я
в Колизеум ненадминат - 
по страст и по интриги,
по дворцови измами
и атентати с хиляди забити
ножове и зъби във гърба.

I v tova e tvoeto prevazxodstvo-che stoish nad tiax i prismexat ti shte se sipe nad alchnite akuli. No se pazi-che alchnostta e strashna i ne biva da si neina jertva. Ogradi se v svoia Kolizeum kato v krepost neprestapna! Kasiopeia.