Дали ще може нашто време да се налудува
или ще сме доволни от неговия край,
а този негов бряг е толкова свободен,
и толкова излишен,
понякога потребен,
друг път безсмислен.

Времето със нас се забавлява,
добри или лоши играчки създава,
успокоява нечия съвест,
наказва или радва,
докато станем волни като него,
така безкрили и ефирни,
прозрачни птици с тежки мисли,
с истини за нашата преодоляна магия,
без грижи и тегоби,
докато пристъпим към своето безвремие.

Хубави стихове!Благодаря ти!
Лека вечер!

lunata uma dve lica,
no nie vijdame ednoto..
koe ot tqh ni podarqva tq..?
zloto li ili dobroto..?
................
Ubedena sam:) ,4e dvusmislieto 6te razbere6!

Kolkoto po-blizo do prirodata sme, tolkova po-shtastlivi shte badem-za tova poniakoga sa nujni tezi lunni razmisli-za da ne zabraviame, che sme prashinki ot bezkrainiia Kosmos, da ne se uvlichame ot nai-razlichni strasti-prosto da se ostavim na valshebstvoto JIVOT-taka mi deistvat tvoite stixove-uspokoiavashto, zaluliavat me v nejna lulka pod chisto nebe.Blagodaria!