А може би знаят децата
къде да строят свойте убежища,
знаят къде дъждът не вали, 
къде и вятърът става безсилен,
къде е природния дом на човека,
по древен от него,
къде човек да се скрие от себе си - 
затова децата обичат дърветата
и там строят домовете си древни и вечни,
зачукват дъски върху свола,
сядат и играят сериозно
някой житейски сюжет,
там те си почиват 
без да знаят,
че само мълниите повалят дърветата.

А децата не са загубили умението си да откриват истинското . Хубав стих,поздрав !