Казваш ми свещенни думи и аз политам,
там сред скалните зъбери,
където Икар и Дедал,
вкусиха свободата си
и се разбиха в своята сладка утеха,
така и мен ли ще разбиеш
в ефира на твоето свещенно слово
ще ме хвърлиш върху скалите
и ще ме разбиеш
за наслада на божествените погледи
на всички интриганти на света

ДЕДАЛ
Мой сын!Мой сын!Будь осторожен!
Спокойней крыльа напрегай,
под ветром пут наш ненадежен,
сырых туманов избегай

ИКАР

Отец!Ты душе свободу,
ты узн тела разрешил
Что ж медлим?Выше!
К небосводу !
До вечной области светил

ДЕДАЛ
Мой сын!Мы вырвались из плена,
но пристань наша далека:
под ними -гривистая пена,
над ними реют облака...

...............

О ,Юноша!Презрев земное,
к орбите солца вознесья ты
но крильа ,разтопились в зноя,
и в море ,вечноголубое,
Безумец ,рухнул с высоти


1 април 1908 Валери Берюсов

Казвам ти свещенни думи -
те извират от душата ми
и няма да разбия теб
върху скалите няма да те хвърля ,
защото как бих мечтала тогава ,
как бих се докосвала с нежност до теб
ако не беше ти любими ...
В чия ръка бих скривала своята
преди да тръгвам през лъчи и сянка ,
в чия душа бих се огледала като в огледало
и бих открила себе си....