Ще седна аз край теб, море,

и припевът прибоен ще улавям,

а там наблизо моята кобила бяла

търси ме

да я нахраня със фантазии.

Дъждът вали,

намокря мен и моята кобила,

пусната наволя по брега

и ето че с единия си скок

тя бяга сред стадата на косатки и акули

танцува и флиртува със вълните,

а те я къпят в пяна,

и само вятърът

рисува със опашката и гривата,

а полетът на албатроси

руши амнезията за времето.

Но май не знае волната кобила

каква е пропастта, поставена на трите ножа,

които скоро мен ще разделят от моята кобила бяла