Цялата топлина на света
не може да стопли човешкото тяло
и не е достатъчна
цялата красота на света
 не може да насити човешките очи
цялото богатство на света
не може да утоли разхищението на хората
нищо не е в състояние да засити малкия обем
на едно единствено човешко същество
защото може би човешкия вкус е божествен.

Колкото и топлина да имам
не е достатъчна -
все търся още топлина за да живея....
колкото и красота да виждам
не е достатъчна -
все гледам да открия още стръкче красота
и да се слея с нея...
Колкото и да е моето богатство
не е достатъчно -
все искам още да го умножавам -
но най-богата съм със теб любими
и няма аз да се наситя - на тебе да се наслаждавам.
Това е - ненаситна съм...

Тук топлината има я
но все не стига
и красотата вижда се
но търсим я да бъде още по-голяма
богатства Господ дал ни е
но все не стигат
и нищо няма да засити наште страсти
освен възмеждието на бога
за нашта гордост и нещастен вкус
макар такава да е нашата природа
почти с нищо неизкоренима
и майсторски редува
възхода ни с падение.