Постинг
19.12.2007 23:41 -
Празнотата през моята визия
Празнотата не обвързва - тя изпразва и по този начин ангажира - н всяка празнота идва след щастие, но когато е след тя създава състояние на тъга - и може би така обвързва - флиртувайки с пространството и най-вече с времето, които също изпразва, тя се конфронтира и с пълнотата, която се опитва също да изпразни, но няма гаранция че след една празнота задължително идва и се създават условия за настъпване на пълнота - следователно празнотата е абсолют, който не би могъл да се запълни с никаква форма на пълнота.
1.
анонимен -
Празнотата...
20.12.2007 01:19
20.12.2007 01:19
Пространството и времето са без значение когато имаш пълнота в душата си.Може това да е един миг на щастие,една открадната целувка,един вик и зов на любим човек,един единствен слънчев лъч в сивото ежедневие-но ако съумееш да го съхраниш-това е безценно-и не чувстваш празнота.Тъгата се поражда поради липсата на така желаното присъствие-тогава,когато усещаме пълнотата-но ако сме изпълнени изцяло с това присъствие това не означава,че отнова няма да сме тъжни-и може да имаш всичко на тоя свят,може да си постигнал много,може да си преживял много,но не съумееш ли да отвориш очите си за красотата и пълнотата във всичките и аспекти и проявления -тогава наистина ще бъдеш тотално изпразнен.Понякога дори празнотата -или тъгата събират хората и ги правят близки и неповторими един за друг.
цитирайТърсене