От обедните стъпки скучни

до вечерния заник на деня

се чувствам така самотен и излишен

защото скучно е човешкото общение

и плаче моята душа за свят един

изпълнен със смирение

устроен без човешкото насилие

без изблици на злоба във утроба свита

без мълнии на ярост и презрение

без изроди обвити чудно в лицемерие

Огъвам се и тъна в изумление

и отговор намирам в безкрайно изтъпление

в глада на звяра ненаситен за човешка драма