А ако пътуването е лъжовно - ако живота е лъжлив - ако житейския път на даден или всеки индивид е обречен - не е ли важна истината че сме живи и тленни и от това няма спасение освен смъртта - това е великата истина от която няма спасения - тя затрива всичко - нищо не остава освен кости при животните и фосилни листа и въглища от дърветата - не е ли истина че суета господства през живота докато сме живи, а истината която всеки търси сам за себе си е невъзможна и сляпа - непостижима и скрита 
Имаме право да се съмняваме в това - както и имаме право да вярваме в здравите основи на живота - малко е странно когато всичко което сме постигнали се стопява още преди да сме изгнили съвсем добре

=== Оригинално съобщение === Не съм сигурен, но нали всички продължаваме да търсим? Има истини, на които сме обречени от раждането си, например че сме тленни. И други, които откриваме по Пътя си, например че няма Единствена, Велика Истина. Но най-истинската малка истина за мен е, че началото и краят нямат значение, по-важно е самото пътуване към истината...

На пръв поглед като,че ли всичко в живота на човека е обикновено и нормално. Само душата усеща,че загива,не вижда пред себе си ни път,ни цел,ни пролука. Тогава какво да прави освен да избяга от себе си...Отива в някакъв друг свят,намира друг живот - или по-спокоен,или по-пълен ,или поне лишен от ония отговорности,които няма сили да понесе. Такъв е човекът и навярно всеки живот е такъв - привиква бързо,насища се лесно, изчезва в себе си. И кой знае - може би точно затова природата се е принудила да измисли смъртта. Животът няма сили да бъде вечен - поне тоя живот на планетата на която живеем.
флора

Това, от което се страхува човека е смъртта на тялото и ума (неговото съдържание).

Но ние дали сме само това?
Какво сме били преди да се "роди" тялото с ума?

Това, което е вечно, което е било "преди" и ще остане "след" е чистото Съзнание, като усещане за Битийност, за живот. - Това е всеки един от нас и То е неунищожимо, вечно, непроменливо и недокоснато от света на материалното. :)

"По-важно е самото пътуване до истината..."-
пътуване,заключено м/у началото и края на човешкото битие-
щастливец е този,който пътувайки,се е докоснал до нея-
"най-истинската Малка истина"-а може би и единствената-
в най-чистия си вид-поне така мисля аз...

много мъдър коментар