Присъствието ми в блог бг няма за цел да скандализира, а да приобщава и акцентира върху болезнени, изцяло противоречиви въпроси, каквито са тези свързани с националните герои на България. Очевидно тази тази тема е така пострадала от пропаганда - идеологическа, политическа, държавна, партийна, всякаква, че въпросите по националните герои на България се приема от обществото като митологемен въпрос, по който не се изисква дискусия, нито да се подлагат фактите на съмнения. Но най-голяма тревога буди факта, че на пръв поглед 100 процентово достойни люде, коментират с такава злост историческите дадености за националните герои, сякаш имат силата и смелостта да застанат до осанките на великите българи. Второ обезпокоително явление в българското общество е стремежа към плюене към неоспорими заслуги на хора доказали се във времето, наред с недоразглеждането, слепотата и едностранчивата оценка за заслугите на историческите личности, превърнали се в национални герои.
Когато говорим за национални герои следва да приемаме еднакво реалност идеалистичната им природа, тази която пропагандата изтъква на предна линия и описва с полупоетически митологеми, но също така да се вижда и тяхната материалистична природа, оставаща назад в егото на индивида и която наистина следва да бъде оставена в сянка, която бледнее пред светлия подвиг на хората, донесли огромни приноси за обществото ни. Друга сянка върху националните ни геройства са националните предателства срещу тях в резултат на зловременно проявен дребен еснафски дух.
Тук не може да се спрем на всички национални герои, но на пренебрегнатите мястото тук е задължително.
Яне Сандански се споменава като български революционер, но не и като национален герой. Уверявам българското общество, че Яне Сандански е най-големия български национален герой поради две огромни причини. Първата е, че единствения революционер в Европа, който успява да спечели 1 000 000 турски лири и да вложи огромна част от тях в закупуването на оръжие и амуниции за "терористична" за времето си революционна дейност, но в действителност народстно-защитническа дейност. Аферата Мис Стоун влиза във всички учебници по история и психоанализа като първия случай на Стокхолмски синдром от района на Бълканите. По същество това е една успешно замислена и брилянтно изпълнено операция за своето време и за всички времена. Краят на операцията и финализирането на "изнудването" е гениално замислено от Яне Сандански в негов индивидуален стил и почерк в землището на столицата на българщината Банско. Турците дори не влизат в града, за да оставят откупа, тъй като селището е изцяло българско и турски войски са нямали право да влизат по заплахата от саморазправа с планинските хайдути. Втората огромна заслуга на Яне Сандански е дейността на четата му по време на ПСВ когато гръцките войски са възпрепятствани от тази чета да нахлюят навътре в Струмската долина и това дава възможност на българските войски да заемат стратегически позиции и трайно да изтласкат гръцкия нашественик в земите на Благоевградски окръг, в резултат на което тези земи остават българска териториална придобивка и до ден днешен. Никак не е пресилено да се каже, че благодарение на действията и престижа на Яне Сандански печелим най-голямата териториална придобивка с българско население и не само етническия фактор е причината да заслужим тези територии. знаем още колко много много българско-говорящи зони остават в ръцете на чужди народи, заради некадърни политици, на които са кръстени български улици, без да имат нужните заслуги. Тази класация на българските улици водят и множество съмнителни псевдогерои, удобни на едни или други политически власти. Това са така наречените конюктурни национални герои или дори псевдогерои.
И накрая прословути са думите на Яне, че кръвта вода не става и той предпочита родния му край да е в пределите на България, което въобще не му пречи да остане до края на живота си най-върлия македонист, който света познава. Няма как да наречем Яне Сандански и терорист във връзка с отвличането на Мис Стоун, защото все едно да кажем, че Христо Ботев е терорист, отвличайки австрийския крайцер Аврора, ако изваждаме това действие от контекста на неговата революционна борба и строгите й политически цели и отзвук.
Ето защо Яне Сандански, бивайки господин Зандански и работейки в затвора в Дупница е национален герой от първа величина.
Следващ национален герой от първа величина е Капитан Петко Войвода. Ако българските политици бяха защитили интересите на воеводата, пръв приятел на Гарибалди и най-обичания воевода в Източните Родопи, Егейска Тракия би могла да бъде още в пределите на България, позовавайки се на високите устои на регионалните герои, които са могли да запазят териториалния интегритет на България, поради своята чистота, преданност и любов към родината и главно на техния авторитет сред народа и враговете на народа. Вместо това всички знаем трагичната съдба на воеводата погубен от българи и българската политическа система. Понеже българин на българин око вади за добро утро, България не е обединено, а разединено място за живеене. Показват всички страни от социалния, културен и политически живот в България.
В информацията за воеводата също не се посочва, че става дума за национален герой на България. Уви България и народа й не е сметнал, че тези нейни достойни чеда следва да са национални герои и колко е огромна загубата на обществото ни от това. Повярвайте ми загубата е безгранична.
Другите герои от първа валичина са Васил Левски и Христо Ботев и още много други.
Но има една тема, която трасира всичките ни национални герои и ги прави така уязвими, че да може обществото ни да се чуства гузно пред светлата им и човешка памет и това е предателството. Може би за това безпрецедентно на други нации ние търсим недостатъците на героите си и сме свикнали с чисто комунално-комунистически стил само и единствено на хвалебствия към героите, вместо да ги възприемаме като реални човешки същества. Патосът на фалшивата пропаганда, която използва само хвалебствия пък за националните ни герои ги осакатява и до известна степен ги лишава от човешкия им облик, а вместо това през епохата на социализма ги превръщаше в полубожествени идоли.
В обществото например все още не се повдигат дискусии и дебати например трябва ли национални герои като Благоев и Димитров например да продължават да бъдат национални светини и герои.
Безспорен национален герой от епохата на социалдемокрацията е Никола Вапцаров. Чрез творчеството си той утвърдава и аргументира своята дейност като активист на лявото социално движение за по-справедлив живот. И тази личност е листата на чакащи за статута на национален герой. Защото Никола Вапцаров не е само национален поет, той е преди всичко и на първо място национален герой.
Комунизмът въведе и ново сензациозно преосмисляне на някои свои дейци - той ги канонизира от национални герои на партията в национални светини и издигна тяхната тотемизация на фона на липсата на вярата в божественото - един абсолютен парадокс на фалшивия и обратен морал на системата.
Гузната съвест на предателството върху националните ни герои, ни кара да мислим объркано за тяхното битие и дело и да съотнасяме огромните им приноси към конюктурата на времето, системата, партиите или модата на мисленето, но не и на реалната оценка.
Темата за националното предателство е актуална и за нас в съвременното общество във връзка с недооценката на личностите, които следва да бъдат разглеждани като национални герои. Те трябва да са консенсусно подбрани и обединяващи мнението на обществото, че носят реален принос за развитието на самото него не само в минал момент и за неговото бъдеще. Нашето национално предателство на съвременни граждани е, че все още не можем да оценим и направим разностранна оценка за личностите с огромен потенциал и заслуги за обществото ни. Изобщо изключвам лайтмотива, че всеки един национален герой е предаден по пътя на националното предателство от свои собствени съграждани.



Средновековен разговор
18:09:11, Люк Лукас :
може и друг да е

18:09:17, a :
не е

18:09:31, Люк Лукас :
и откъде

18:09:38, Люк Лукас :
такава сигурност у вас дойде

18:09:49, a :
амиии

18:09:53, a :
защото

18:10:09, a :
все си против фалшивите профили

18:10:27, Люк Лукас :
уви дори забравил дом родина

18:10:32, ova :
но 4овек дори да има такива , малко или много си остава сам самия той

18:10:39, Люк Лукас :
аз същността си чиста пазя

18:10:54, Люк Лукас :
душата на идеалистта бурен див и миризлив е

18:11:07, Люк Лукас :
дори изкоренен - отново пуска семе

18:11:20, nova :


18:11:43, nova :
Уилям Копието май много ти е допаднал

18:12:19, nova :
принц Хамлет

18:12:21, nova :


18:12:40, Люк Лукас :
а може да нося в аза си един такъв човек неземно пламенен и честен 

18:14:18, Люк Лукас :
ох стар съм вече и не мога аз да чакам богинята да слезе от балкона за да покаже скритата си хубост

18:14:36, Люк Лукас :
затуй не дей да се насилваш ти - детенце на съдбата

18:15:09, Люк Лукас :
прекрати тоз чат завчас и спри тоз мой кошмар

18:15:22, nova :
хахах

18:15:24, Люк Лукас :


18:15:33, nova :
добре

18:15:40, nova :
щом искаш

18:16:11, nova :
ще прекратя аз тоз чат сега и во веки веков

18:17:01, Люк Лукас :
о не

18:17:17, nova :
да бъде както искаш ти - 1,2,3 - нека този чат се прекрати

18:17:34, Люк Лукас :
недей -като злодей решителна си ти

18:18:08, Люк Лукас :
недей мислете толкова себично

18:18:26, nova :
започвам да го приемам лично

18:18:56, nova :
макр да е мистично , предпочитам прозаично

18:19:26, Люк Лукас :
нима мистичното могло би лично да се вземе

18:19:52, nova :
разбира се и отлично ще се приеме

18:20:01, Люк Лукас :
но виждам че стилът застарял от памти века не струва почин за вашто себелюбие

18:20:38, nova :
ееее себелюбие е гадна дума, къде сега да и търся рима

18:20:45, nova :


18:21:09, Люк Лукас :
товага оставете ме със здраве - така как аз бих искал вас във вечно здраве да оставя макар лишен от дарби на съдбата

18:21:12, nova :
и въпреки това приемам с миролюбие

18:21:41, nova :
не си търсете тук белята

18:21:53, Люк Лукас :
изпълнанена докрай с човеколюбие - не сте ли вий благ спомен на душа позната

18:22:34, Люк Лукас :
защо сте толкоз мила с мен когато мен не сте познавали докрай,

18:22:38, nova :
о не , не зная за кого спомен носите в душата
18:23:14, Люк Лукас :
за лина дето ме не знай, но казва че съм люкчето й хей

18:23:55, ova :
песничка ще и попей

18:24:30, Люк Лукас :
нима познавате мой гений цял, нима познате го вий - комат от моят стойностен товар

18:24:55, Люк Лукас :
нима сте зървали усмивката ми в цялост

18:25:20, Люк Лукас :
нима съм спомен аз за някой друг живял под ваште бедрени костици

18:25:40, Люк Лукас :


18:26:35, nova :
Люкчееее стига де

18:26:44, Люк Лукас :
ок

18:26:52, nova :


18:26:56, Люк Лукас :
измъчих вашта кротушна душица

18:27:08, nova :


18:27:26, nova :
не знам , понякога не те разбирам

18:27:30, Люк Лукас :
и вас възпях ви в моята поема

18:27:59, nova :
много си готин понякога, но друг път си мисля 4е ме бъркаш с някого

18:28:17, Люк Лукас :
и молите вий да спра както всяка моя близка моли да спирам когато най-жарък съм в двубоя

18:28:57, nova :
 
18:29:18, nova :
зависи за какво двубой е?

18:31:32, Люк Лукас :
оставам вашата фантазия да се развихри

18:32:44, Люк Лукас :
защото аз не съм рунтавия ручей даващ отговор на въпросите ви

18:32:44, Люк Лукас :
защото аз не съм рунтавия ручей даващ отговор на въпросите ви

18:32:44, Люк Лукас :
защото аз не съм рунтавия ручей даващ отговор на въпросите ви

18:32:44, Люк Лукас :
защото аз не съм рунтавия ручей даващ отговор на въпросите ви

18:32:52, ova :
фантазията се нуждае от подхранване и капчица вода
18:32:52, nova :
фантазията се нуждае от подхранване и капчица вода

18:34:40, Люк Лукас :
аз с дарби съм обкичен до нозете и ви съветвам

18:34:41, nova :
за пръв път чувам за рунтав ручей

18:34:48, nova :

защото туй е ручев вкусен неподправен - какъвто всяка жажда утолява

:36:03, nova :
съвета ти аз ще послушам и всичко ще изпълня както трябва но искам да играеме на тайни

18:36:50, ova :
когато отговориш на въпроса мой тогава ще усетиш в себе си покой 
18:38:11, Люк Лукас :
тайните ще бъдат само мними - защото тайни няма погребални

18:38:19, nova :
копнежът и възбудата растат и скоро ще избият в реалност където смелост може би не ще ти стигне да ме погледнеш в очите
18:41:07, Люк Лукас :
в очите гледам смело аз - роден завоевател съм в таз страст


18:42:45, Люк Лукас :
не си мисли че устояли са една ли - две пред моите очи - бисери на езера планински
учудена си ти до небесата - какво ли ще е туй омайното създание с което ти говориш в този час щастлив за теб - не се чуди - щастливка си че музата закриляща те в твоя път е молила душата ми за брод за да измине своя път със мен - но бях неумолим 

в природата ми е да преминавам аз предели -и ето виждаш че до края стигнах аз - ще прекратя тоз сладък миг за теб - за да не бъдат нощите ти влажни -и да не се събубиш със простуди - и без туй далече съм - не бих те стоплил сутринта