Д. Георгиев-Даков

Тихо, не говори
нека да се изповядам, 
полудявам по теб,
пронизан съм от твоите невидими стрели,
искам да избягам от страх да не полудея,
очите ти ме пронизват с най-силната страст
и съм безсилен,
ти ме държиш с поглед, а не с окови
как да избягам на свято место
когато самодива в плен сърцето ми 
оплела е
как да намеря покой
в мигове когато кръвта ми кипи 
във магия

Не бягай-това не е решение-защото срещу това лек няма и не е редно да има-отдай се на чувството и тогава ще намериш покой-а дали ще го намериш?По-добре да кипи кръвта ти отколкото да се утаява...

Не бягай-не е нужно-няма лек а и не е редно-остави се на чувството да те завладее-по-добре да кипи сръвта ти отколкото да се утаява. ФЛОРА

Истината е в устата на лудите! В моменти като този всички сме такива и това е най-невероятното усещане на света ...

споделено откровение за съкровенните неща,наситено с болка и страст-митичното допълва усещането за вечност и неизбежност, а красотата на изживяването е в любовната магия