Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05 13:40 - Ричард Трети и Жил дьо Ре - невинни или реални детеубийци
Автор: apollon Категория: История   
Прочетен: 466 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 21.06 13:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Невинен ли е Ричард Трети?
Възможно ли е един ясно легализиран узурпатор на трона да бъде реално невинен?
Привържениците на короната в Англия и до ден днешен оправдават Ричард, тъй като обвиненията за жестокост и за убийството на двамата принцове, които са реалните престолонаследници, би било в разрез с благородните устои на Короната на Англия. Те дори дръзват да застават срещу Шекспир, автора на трагедията Ричард Трети, като го обвиняват, че използва художествена измислица и ненужно нанася петно върху крал Ричард Трети. Всъщност като прикрит аристократ от кралския двор именно Шекспир е наясно с подробностите около заговора на убийството на принцовете престолонаследници. Нима е възможно Шекспир да пише трагедия, която е безсмислена и далеч от злободневната тревога на английското общество.
Може ли един насилствен узурпатор на трона като Ричард Трети да не носи никаква отговорност на смъртта на затворниците принцове, които са невръстни деца.

Това никак не възможно. Пъъкленият план се разкрива още от гроба на Ричард, който е яснои идентифициран. Открива се тежка сколиода на гръбнака. Възможно лли е недъга и непрекъснатите болки на Ричард Трети да са повлияли на жестокия характер на краля, който е склонен да го трасне към плоскостта на детеубийството. Напълно е възможно - хората с непълноценен телесен недъг развиват свръхестествен компенсаторен механизъм в хорактера си свързан с желание за  изява, желание да получават облаги, а болките в резултат на недъга могат да доведат до садистична наклонност на характера.
Макар да няма пряка връзка между сколиозата и дете убийството, патологичното промения характер на краля може да го е тласнал към крайната крачка да се отърве от бъдещите наследници на трона.
Колко жесток може да бъде един роднина и докъде може да стигне той? на първо място ако намеренията на краля са били добронамерени, Ричард е щял да запази живота на невръстните деца и да ги държи до себе си в двора. Той обаче е параноично настроен и вместо като истински мъж да не се страхува от две невръстни деца, той изпада в паника и хвърля децата в лондонската тъмница на Тауър Бридж.
Най-накрая за да подчертаем неописуемия страх от живите принцове, той се отървава тихомълком от тях като тайно ги убива.
Вие ми кажете можете ли да попаднете в кралски затвор и ако случайно умрете да е виновен не някой друг, а самия крал.
Следователно крал Ричард Трети е един безкруполен, жесток и маниакален владетел, разчитал на подобни съъмишленици в двора, които са вършели черната работа на краля.

Загадката Жил дьо Ре

Всичко около този образ на Средновековието е обвито в мъгла. Фактите вече не могат да бъдат проверени. Процесът е документиран и последната воля на маршала на Франция е изпълнена, да бъде погребан в църква. Как е възможно да убиеш 140 невинни деца под 18 години и има ли възможност да бъдеш невинен ако става дума за пропаганда или злонамерени действия? Някои дори твърдят, че броя на жертвите надхвъля 600 и започва от 1432 когато психопата Жил убива първата си жертва. От друга страна маршал Жил дьо Ре е най-почитаната фигура във Франция и дори е избран да носи мирото по време на коронацията на френския крал-чест непостижима за мнозина достойни. След коронацията на Шарл VII в Реймс същата година Жил дьо Ре е провъзгласен за маршал на Франция като награда за военните му заслуги. Същевременно е назначен за съветник и шамбелан на краля.
Как е възможна подобна ситуация - богат, изтъкнат и уважаван френски рицар да се превърне в чудовище - пропаганда или истина е процеса срещу него?
Маршал Жил е приказно богат едър земевладелец и притежател на над 60 замъкав Северна Франция. Възможно ли е това богатство да е съблазнило църквата или неговите политически опоненти? Дюкът на Британия като най-приближен е бил заинтересован да свидетелства срещу наскорошния си приятел сособено като се има предвид, че след процеса и смъртта на Жил дьо Ре той наследява неговите територии и ги раздава на свои подчинени благородници.
Съмнения за престъпленията на Жил дьо Ре открай време са съществували и през ноември 1992 г. френски съд прави ревизия на неговия съдебен процес и го обявява за невинен. Но как е възможно да има съмнения, когато в подземията на замъка му впоследствие са открити 49 човешки черепа. Както знаете и днес Франция е демократична страна, в която наред с демокрацията е имало силна пропагандна машина. 
Не трябва да се забравя, че е абсолютен срам за френската нация един маршал-психопат да застава редом до светицата на Франция Жана Д"Арк. Маршал Жил дьо Ре се нарежда почти без никаква разлика до Маршал дьо Гол. Ето защо може лесно да си обясните защо новия съд през 1992 година приема Жил дьо Ре за невинен и това може да бъде оценено като една съвременна пропаганда. 
Все пак Франция се има за гордостта на Западния свят и стожер на демократичните режими, а също и една от майките на демокрацията.
След като днешната пропаганда е така силна, можем да си представим каква е била пропагандата в миналото. Възможно ли е несправедливи обвинения или финансови интереси да са тласнали съда във вземането на решение в грешната посока?
Уви това е изключено.
Абсурдни са твърденията, че Жил е жертва на Инквизицията. По-скоро доводите са два. 
Първият и най-очевиден довод са неговите самопризнания. Като рицар той е бил длъжен да казва истината. И тъй като никой не се осмелявал в миналото да му зададе въпросите за убийствата, той без насилие, именно защото бил благородник, признал доброволно за злодеянията си. 
Но тогава след като той се признал за виновен пред гражданския съд, изниква загадката защо той е пожелал да бъде погребан в манастира на кармелитките в Нант. Не е ли това парадокс? Уви, не е парадокс. По-скоро вид светско лицемерие, което било изисквано в обществото. Всеки благородник независимо от греховете имал право на почести след своята смърт и на изпълнение на последната си воля без оглед на степента на своите деяния. Нещо недостижимо за обикновените граждани или крепостни селяни. Да речем, че това просто е гражданско лицемерие. Но то отхвърля нещо друго, което наистина е недоказуемо е може да е обект на пресилени слухове - обвиненията в саатанизъм и алхимия. Те са просто върха на айсберга при развихрянето на скандала и неизменна украса от пикантните подробности около живота на благородника. 
Нищо от това, което предлага историята не може да бъде от полза в пълна степен, за да съдим невинен или психопат е бил Жил дьо Ре, освен едно. И това е един прост факт скрит в детството на маршала, с който ще бъде направен опит за психологическа реконструкция. Жил дьо Ре губи своите двама родители, когато е 11-годишен. За всяко дете на неговата възраст това би било двоен удар и независимо от липсата на лишения е възможно събитията от детството на благородника да са оказали пагубно въздействие върху неговия духовен и психичен живот. Едно от явленията при загубата на двамата родители е по-силната форма на озлобление и доминиране на отрицателни качества в характера. Черногледството, отчаянието и отрицанието са първи спътници на подобни осакатени характери в резултат на обстоятелствата. 
Затова наслагвайки самопризнанията на Жил, извлечени без принуда и липсата на дисциплиниращо възпитание в своето детство, той не е могъл да отговаря и контролира своите постъпки, което напълно съответства на злодейнието да отнемеш стотици животи на невинни деца. Липсата на баща често въздейства върху подрастващото дете особено недисциплиниращо и безотговорно. Детето няма модел, който да следва. От друга страна отчуждението, озлобението и негативизма на характера му ясно кореспондират със военнолюбивата природа на маршала. Така ясно можем да заключим, че независимо от неясните доказателства и доводи средновековния процес е позволил обвиненията срещу маршала да бъдат подкрепени със собствените му признания за детеубийствата. И ние няма как да запазим линията на оневиняващо поведение срещу един доказал се и самопризнал се престъпник. 

Дали можем да допуснем,ч е от малък Жил е бил презадоволен и това се е отразило на неговия характер да е преразглезен и зародилата се в детството себичност да не е позволила да изпитва чувството за вина. За жалост подобно допускане не може да се оправдае, тъй като на бойното поле той е бил отговорен, лоялен, дисциплиниран и загрижен воин. 
Както виждате лицемерието продължава да еу пътеводна светлина дори и при най-жестоките престъпления.

Има някаква непреодолима сила във злото. Не напразно казват, че когато дойде то не идва само и заедно с поредица злини. Не можеш да усетиш силата му, докато не станеш потърпевш.В този смисъл природата на злото е фантастична и учудваща. То сякаш е една лоша приказка, която всеки иска да забрави или да се престори, че не е съществувало. Лек за злото е да се престориш, че не съществува. 

image



Гласувай:
6
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 11203825
Постинги: 5218
Коментари: 10147
Гласове: 18472
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031