Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2014 15:00 - Неясноти в Именника на българските владетели.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 7991 Коментари: 7 Гласове:
12

Последна промяна: 20.10.2014 15:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

           1.

Загадъчните думи в най-старият български паметник, в който има календар и именник на българските владетели, си остават неясни за изследователите на древно-българска история.

Не знам защо, но разчитането което прави Микола (Иосиф Миккола: Тюркско-болгарское летосчисление. // Известия Отделения русского языка и словесности Императорской А.Н. Том XVIII 1-я книга, СПб, 1913) не е подлагано на сериозна научна критика, независимо от очевидните приспособявания на загадъчните български имена към тюркските.
hbar.phys.msu.ru/gorm/chrono/mikkola.pdf

Самият Микола търси прототипа на българския паметник сред Орхонските надписи, издигнати близо до река Орхон през 732 и 735 в памет на двама от тюркските ханове, Билге и Кул Тигин. Тоест, още в търсене на прототипа на българския именник подхожда с предразсъдък, че няма къде другаде да бъде търсен подобен образец, освен сред тюрките.

image

 Първите в света хронологии от типа на българския именник не са в Средна Азия, а в древен Шумер, където времето първоначално е отчитано по поколения (родове), по годините на управлението на царя (енси). „Съставяли са се царски списъци, където последователно са се записвали царете на съответната държава с указание колко години е управлявал всеки от тях. Документите са били датирани с текущата година на управление на царя“ (Якобсон В.А. Предисловие к „История древного Востока“, М., 2004).

В Асирия не е било така. Там отчитането на годините и датирането на документите е било по имената на специални чиновници-епоними, всеки от който е заемал този пост точно една година.

Но каква връзка би могъл да има нашият „Именник“ с древен Шумер, независимо, че Сомор/Самар в българския документ не е „плъх“, нито „мишка“, а може би „Самар“ е „Шумер“ (?). Самият Микола пише, че обикновено тюркските календари започват с годината на мишката (плъха), но за него думата „сомор“ е неясна. Той прави опит да разясни други думи, но относно „сомор“ е безсилен: „Остава „сомор“ (в израза сомор алтем). Засега аз не искам да се изказвам за неговото значение“.

Би ли било много смело да се запитаме: а дали „сомор“ не е действително Самар/Шумер?

Признавам, така е. Самонадеяно е. Но проучването на нашето минало така е зомбирано вече два века, че дори и след думата „сомор“ да виждаме черно на бяло в „Именника“ думата „Сигор“ (Загрос), т.е. името на цяла област на север от Месопотамия, пак ще се усъмним да свържем „Самар“ и „Сигор“ с Древния Изток...Зомбирани сме много.

Загрос (на арабски: زاجروس الجبال, на персийски: رشته كوههاى زاگرس, на персийски: زنجیره‌چیای زاگرۆس, на лурски: کو یه لی زاگروس) е най-голямата планинска верига на територията на Иран и Ирак.

imageZagros като име е занесено и на Балканите от българите на Аспарух и става име на новопридобитите земи от Византия при Тервел.

Българският документ е намерен в преписи от ХV в. и ХVІ в., но тези преписи са правени въз основа на стари български книги от Х в.

Защо списъкът с българските владетели още от Х в. е вставен между ІV книга на Царете от Библията и текстовете на византийския историк Амартол за Новохудоносор?

Какъв е бил замисъла на тази вставка? Тя случайна ли е? А ако не е случайна, какво ни казва?

 За преводача от Х в. това е било нещо като „приписка“, която вмъква между ІV книга на Царете от Библията и роденият около 634 г. пр.н.е. основател на Нововавилонското царство Новуходоносор.

Защо го прави?

 

 

През 1927 г. в кн.1-5 на сп. „Кубрат“ М.Д.Димитров публикува своята оригинална статия „Изчисляване на Именника“. В нея Димитров предлага да бъде потърсена месопотамска (в някой от семитските езици)  езикова основа на древнобългарските думи в Именника и се спира на имената „Имен“ и „Вихтун“.

Никой не се вслушва в предложението му да се търсят съответствия на думите от „Именника“ в Месопотамия, независимо че произходът на думата за змей/змия „Илуян“ е доказано с хетски произход, а не е тюркска. Попадането на тази дума в тюркския език е очевидно по линия на сирийското посредничество в тюркския, тъй като е известно, че произхода на тюркските руни е в согдийското писмо, а то е дело на сирийските несторияни.

image

Дилом – змия, произход в месопотамската дума „Илуян“

Дохс – няма нищо общо с тюркската дума „домус“, т.е. свиня, глиган

Сигор – топоним, произход в местността „Загрос“

Верени - ВУРУНЦИМУ (ВУРУШЕМУ)  - т.е. „Слънце от Арина”, главна богиня на хетския пантеон, съпруга на Тару. Има аналог не само в „Именника на българските владетели” – „верени”, но и при волжките-българи – вараж, барадж, със значение „дракон“.

Теку –

Дванш –

Тох –

Сомор – топоним, Самар, Шумер (?).

Проблемът е, че науката не признава застинали и мумифицирани констатации. Тя търси, предлага, изработва хипотези. Крайно време е нашият „Именник“ също да бъде върнат на науката, а не отричан. По времето когато е открит той предизвика отзив от научни статии. За съжаление, всички тръгват при дешифрирането от предразсъдъка, че българите са тюрки.

Никой не отрича, че в „Именника“ има чувашки думи, но не се проучва как и откога датират взаимоотношенията между българи и чуваши. Същевременно, старото кимерийско минало на българите ни дава възможност да търсим не само чувашки думи в „Именника“, но и древнобългарски, с месопотамски произход. Неслучайно към 1920 г. Н.Я.Мар издига хипотезата за месопотамски произход на много от чувашките думи. Думи, които днес можем да кажем, че чувашите заемат от кимеро-българите.

 

2.

 

"Язык хазар,подобно языку болгар, был непонятен для остальных турок..." , пише в началото на ХХ  акад. В.В. Бартольд (Тюрки, Алматы, 1998, с. 50), който допуска, че този език е чувашкия. По същото време В. Минорски  от Англия пише: „Езикът на волжките българи, от който на нашето внимание има само няколко късни надгробни надписи, е бил по всяка вероятност родствен със съвременния чувашки, който е особен и наистина различен от другите представители на тюркското езиково семейство (...). Разбира се, съвременните чуваши – това са само малка част от древните българи, голяма част от последните е била отюречена. Тази отюречена част от старите българи вероятно може да се проследи сред т.нар. „волжки татари”” (Коментари към § 51., Hudud al-Alam. The Regions of the World. A Persian Geography 372 A. H. - 982 A. D./Tr. and expl. by V. Minorsky ).

Кои са чувашите, кога те се появяват за първи път в обкръжението на българите?

Към 463 г. чувашо-езикови родове са подгонени от аварите на запад от Волга.

В летописът на Приск Панийски от V в. те са наречени „савири“. Очевидно Приск е дал сведение, че българите са посрещнали тези чувашо-езикови родове като приятели и дори са воювали срещу аварите, за да ги защитят (?).

Това наше предположение не е голословно, защото се основава на византийска  историческа енциклопедия от Х век „Суда“, където е съхранена малко повече информация за савирите от V в., отколкото при преписите и редакциите, които през Х в. правят на летописа на Приск преписвачите на Константин Багрянородни.

В `Свидас` под думата Άβαpις е поместен следния разказ: τι τος ’Αβάρεις ο Βούλγαροι κατ κράτος ρδην φάνησαν, τι οί ’Αβάρεις ξήλασαν Σαβίνωρας, μετανάσται. γενόμενοι π θνν οκούντων μν τν παρωκεανΐτιν κτν [τν δ χώραν πολιπόντων δι τ ξ ναχύσεως τοΰ κεανοΰ μιχλδες γινόμενον, κα γρυπν δ πλθος ναφανν· περ ν λόγος, μ πρότερον παύσασθαι, πρν βορν ποιήσασθαι τ τν νθρώπων γένος. δι δ π τνδε λαυνόμενοι τν δεινν, τοΐς πλησιοχώροις νέβαλον, κα τν πιόντων δυναττέρων ντων ο τν φοδον (Nieb. οχ) φιστάμενοι μετανίσταντο.] σπερ κα ο Σαράγουροι λαθέντες κατ ζήτησιν γς πρς τοΐς ’Ακατίροις Οννοις γένοντο..... Τоест, „Българите нанесоха поражение на аварите, които изгонили савинарите, понеже сами били прогонени от народите, живеещи на брега на Океана (те пък напуснали своята страна по причина на облаците, надигащи се от приливите на Океана и от появилото се множество грифони: разпрострял се слух, че грифоните няма да изчезнат докато не унищожат целият човешки род. Аварите, подгонени от тези бедствия, нападнали на своите съседи, които пък не били в състояние да ги възпрат и се преселили в други страни). По този начин и сарагурите, притеснени от други народи, отишли при уните-акатири и им поискали земя.”

image

 

Но има една подробност.

Вероятно чувашо-езиковите бежанци към 463 г. са получили името „савири“ от българите.

Според волжко-българските легенди, съхранени в компилацията „Барадж тарих“ (ХІІІ в.), при българите името Сувар/савир имало теофорно значение (Бог Сувар, Сурва, Кубар), а в ежедневната реч имало и значение „приятели“.

Името „Савир/Сувар“ е известно сред хуните много преди 463 г., така напр. един от охранителите хуни на византийския префект Евтропий след 395 г. се казва Сувармахи. За него пише Евнапий във фр.77 : „Сувармахи (Σuβαρμάχιος), началника на телохранителите, повече от който и да е, бил верен на Евтропий“.  Имаме и алан с име „Савар“.

Древността на името „субар“ произхожда още от ІІІ-ІІ хилядолетие пр.н.е., когато акадци и шумери са наричали страната на хуритите именно „Субар“. Навярно причината за това име на хурито-митаните, е теофорна.

През ХІІ век от н.е. еврейският учен Маймонид, (1135-1204) в своята  книга „Пътеводителя на колебаещите се”, съобщава, че когато Авраам живеел в Харан, съществувала „световна религия”, която почитала езическото божество „Sabier” (т. е. Субар).

Под формата „Куар“ това божество е засвидетелствувано в урартския пантеон към VІІІ в. пр.н.е., а арменският късно-античен летописец Мовсес Калакантуаци (VII или X вв.) дава интересното сведение в летописа си „Историята на Алуянк“ (това е областта Утик, откъдето е и родното село  Каланкатуйк на летописеца) , че хуните почитат „бог Куар“.

И така, чувашо-езиковите родове, под екзоетнонима „савири“, са приети в хуно-българската държава на Ирник и през VІ в. византийските летописци вече ги упоменават даже не само като „савири“, но и като „хуни-савири“ (Агатий).

Савирите са настанени от българите в старите земи на Берсилия, т.е. в азиатска Сарматия и те са на разположение на българският владетел. Така напр., когато през 514/515 г.г. българи подпомагат бунта на ромееца Виталиан във Византия, хуните-савири нападат Византия по източните граници в координация с българите.

Арабоезичният географ, пътешественик и историк от Х в. ал-Мас`уди (творил между 943 и 947 г.г.) посочва, че старото име на хазарите (по персийски са наричани „kazaran“) било  „sabir“. Подобно сведение дава и еврейската книга от Х в. „Йосипон”.

Хазаролозите са склонни да приемает, че  именно савирите, приети след 463 г. от хуно-българите, са хазарите.

Към 565 г. тюркските орди на ябгу Истеми завладяват „древна Велика България“ на Ирник и българи и савири (името `хазар` идва от името gar` гора, но с характерната чувашка ротация r-z, gaz`ar ) са под тюркско иго до 629 г., когато Орган и Кубрат освобождават Велика България.

Четиридесет години по-късно, т.е. през 669 г., възползвайки се от враждата в управляващата българска династия след смъртта на Кубрат през 660 г.,  савирите/хазари, с помощта на каганатските тюрки, извършват преврат и смъкват престолонаследникът Бат-Боян, превръщайки го във васал (тудун) и „данъкоплатец“ (Теофан, Никифор).

 

Савирите/хазари, които са български поданици, успяват за първи път от 463 г. да наложат собствен династ, който е носил първоначално титлата на българите „sar” (Шехтер), а след това титлата на каганатските тюрки „каган”.





Гласувай:
13


Вълнообразно


1. letopisec - Всъщност Суда копира Приск, но не и ...
21.10.2014 07:05
Всъщност Суда копира Приск, но не и онова, което преписвачите на Багрянородни са изчистили от Приск през 10 в., а именно думата "българи". Сведението се отнася до средата на 5 в., т.е. към 463 г., когато савирите идват на запад подгонени от аварите и видно от Суда, Приск е бил писал, че именно българите са спряли аварите и са направили савирите съюзници...
цитирай
2. letopisec - Коментар от ФБ
22.10.2014 04:53
Проф. Пламен Павлов: " Въпреки неяснотите, слава Богу, че го имаме."
цитирай
3. skotadix - Завиждам ти на ентусиазма...
22.10.2014 21:27
Да се ровиш в тия езикови хаоси, колега...
цитирай
4. letopisec - Благодаря за подкрепата...
23.10.2014 07:28
skotadix написа:
Да се ровиш в тия езикови хаоси, колега...

цитирай
5. marknatan - Жалко, че нито една тракийска пр...
25.10.2014 05:30
Жалко, че нито една тракийска просветена мисъл или появилите се кимерийски праболгарист не твърдят, че това е препис по "урфилов" надпис на готско племе с неговите влдетели, чиито имена, като "бългасрки" почти биха съвпаднали с тези на праболгарците по кимерийка линия, или готитие са траки, или хуните са българите от бгр на арменската география от втори век
Именника е пример за безмозъчността на научената бгпроституцията и чалгаджиите преписвачи на западняшки тъпни осигурили националната хитори на праболгарцте на балканте преди славянските братя грим да ги научат на педикюр трескави с мания да фпичатлява5 с научното и се качат на мидера или влезнат в студиото на кучето да го разкжат изчерпателно з пръв път на български

Съвсем логично, като разумеващи чловеци не може да изключиме, че това е летопис на отделно "готско" племе, от многобройните описани от Хорданес и дрги, да речем малоготите, които от едната страна на реката северната видимо от Певтингеровата карта са преместени на чг от дунава и описани т Йорданес като многобрйни дори след юумната пидемияч обезлчдила константинпол и подменила етнония състав на ромеите само за едно десетолетие

Везд Ист Анрах демонстрира, е много от думите педставляват буквено цифрови записи, но анонимусмаймунпкусите, ибан стояновците, алхимични инфаттили от дума не разбират

виж Ист Анарх II т гл 32 " Именника на българските ханове -кратка експертиза и заключението на вездесъщия ист. анарх., което не подлежи на обжалване"

http://marknatan.blog.bg/history/2012/07/12/imennika-na-bylgarskite-hanove-kratka-ekspertiza-i-zakliuche.978359


С имената на речта тоже Били ?праблгарски"
летописец от лизане на боцмански задник си развил езиковите си умения

Фпичатляващо

Обяснявам научно. За неразбиращите от дума, с кратката формула

Хипотетичен препис с владетели Раскупорис, Спароток, Котис и др. може да бъде, както "босфорски" така и от "тракийски" владетели от другата страна на реката в един и същи период.
Списък с имена Михаил, Калоян, Константин, Йоан не пречи да бъде от византиски или български и дори не на върховни владетели, а на да речем областта на тракана на Дръстър.

Показателно е, че нито басняджийските или една тракийската просветена мисъл или новопоявилия се се кимерийски праболгарист не го осъзнават, но пък това е доказателството за маймунящина
цитирай
6. bls - Това се чете като епикриза
27.10.2014 05:44
marknatan написа:
Жалко, че нито една тракийска просветена мисъл или появилите се кимерийски праболгарист не твърдят, че това е препис по "урфилов" надпис на готско племе с неговите влдетели, чиито имена, като "бългасрки" почти биха съвпаднали с тези на праболгарците по кимерийка линия, или готитие са траки, или хуните са българите от бгр на арменската география от втори век
Именника е пример за безмозъчността на научената бгпроституцията и чалгаджиите преписвачи на западняшки тъпни осигурили националната хитори на праболгарцте на балканте преди славянските братя грим да ги научат на педикюр трескави с мания да фпичатлява5 с научното и се качат на мидера или влезнат в студиото на кучето да го разкжат изчерпателно з пръв път на български

Съвсем логично, като разумеващи чловеци не може да изключиме, че това е летопис на отделно "готско" племе, от многобройните описани от Хорданес и дрги, да речем малоготите, които от едната страна на реката северната видимо от Певтингеровата карта са преместени на чг от дунава и описани т Йорданес като многобрйни дори след юумната пидемияч обезлчдила константинпол и подменила етнония състав на ромеите само за едно десетолетие

Везд Ист Анрах демонстрира, е много от думите педставляват буквено цифрови записи, но анонимусмаймунпкусите, ибан стояновците, алхимични инфаттили от дума не разбират

виж Ист Анарх II т гл 32 " Именника на българските ханове -кратка експертиза и заключението на вездесъщия ист. анарх., което не подлежи на обжалване"

http://marknatan.blog.bg/history/2012/07/12/imennika-na-bylgarskite-hanove-kratka-ekspertiza-i-zakliuche.978359


С имената на речта тоже Били ?праблгарски"
летописец от лизане на боцмански задник си развил езиковите си умения

Фпичатляващо

Обяснявам научно. За неразбиращите от дума, с кратката формула

Хипотетичен препис с владетели Раскупорис, Спароток, Котис и др. може да бъде, както "босфорски" така и от "тракийски" владетели от другата страна на реката в един и същи период.
Списък с имена Михаил, Калоян, Константин, Йоан не пречи да бъде от византиски или български и дори не на върховни владетели, а на да речем областта на тракана на Дръстър.

Показателно е, че нито басняджийските или една тракийската просветена мисъл или новопоявилия се се кимерийски праболгарист не го осъзнават, но пък това е доказателството за маймунящина

цитирай
7. marknatan - епа в криза си блс (летописец), в крити...
29.10.2014 23:47
епа в криза си бл (летописец), в критическата

пуф тарям научено. За неразбиращите от дума в критическата, с кратката формула

Хипотетичен препис с владетели Раскупорис, Спароток, Котис и др. може да бъде, както "босфорски" така и от "тракийски" владетели от другата страна на реката в един и същи период.
Списък с имена Михаил, Калоян, Константин, Йоан не пречи да бъде от византиски или български и дори не на върховни владетели, а на да речем областта на тракана на Дръстър.

Показателно е, че нито басняджийските или една тракийската просветена мисъл или новопоявилия се се кимерийски праболгарист не го осъзнават, но пък това е доказателството за маймунящина
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11487688
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ