1084# Техники в семейната психотерапия – „Семейна скулптура”

                                                         (Р. Шерман, Н. Фридман)

Техниката „Семейна скулптура” се отнася към групата на социометричните техники. Те представляват изключително достъпен способ за изследване и реконструкция на дисфункционалната семейна структура на семейството и позволяват получаване на адекватна информация за функционирането му на всички нива – от индивидуално до мегасистемно.

1.Предназначение на техниката – изменение на структурата и функционирането на семейството. Тази техника широко се използва от семейните психотерапевти и като метод за диагностика на семейната система. В частност, техниката „Семейна скулптура” позволява да се определи мястото на индивида във вътрешно-семейната система и взаимоотношения, да се оцени степента на психологическа близост между членовете на семейството, да се установят наличието на структурни дисфункции (коалиции, алианси, нарушена йерархия), и да се определят основните зони на конфликта.

Същността на тази техника се състои в това, че скулптурираното пространственото разположение на хората (членовете на семейството) и на обектите, показват основните особености на структурата на семейството и разкриват вътрешно-семейното взаимодействие, от гледна точка на „архитекта” (членът на семейството, създаващ скулптурата).

По този начин всеки член на семейството създава пространствена репрезентация на семейната система – „жив портрет” на семейството, разполагайки своите родственици в зависимост от собствените си представи.

Несъмнено достойнство на техниката се явява нейния невербален характер, който позволява да се намали нивото на съпротива, да се подтиснат излишната интелектуализация и взаимни обвинения при обсъждане на проблемната ситуация в процеса на терапия.

2. Процедура на провеждане

За резултатно прилагане на техниката е необходимо да бъдат спазвани следните условия:

-Присъствие на членовете на семейството. Приема се, че минималното количество членове трябва да бъде 3-4 човека.

-Лека, подвижна мебел (например, стол).

-Наличие на предмети, които служат за обозначаване на отсъстващите на сесията членове.

-Достатъчно просторно помещение, което да позволи на клиента да създаде скулптурата по начин, който най-адекватно да отрази вътрешно-семейната ситуация.

3.Етапи на провеждане

Първи етап – Създаване скулптура на семейството, отразяваща особеностите на реалната ситуация в семейната система.

В началото психологът мотивира всички участници в психотерапията за изпълнение на предстоящата задача, като им обяснява, че тя ще им позволи в пълна сила да почувстват, какво значи да бъдат членове на семейство, намиращо се в сложна проблемна ситуация. По-нататък психотерапевтът предлага на всеки член на семейството да влезе в ролята на скулптор и да си представи, че другите членове са направени от глина, т.е. той може да моделира тяхното пространствено разположение и пози по такъв начин, че да покаже действията и чувствата им един към друг.

Инструкция: „Представете си, че сте скулптор. Опитайте сега да създадете скулптора, изобразяваща Вашето семейство. Представете си, че всички останали са направени от глина, т.е. Вие може да ги местите и поставяте на различни места и по различен начин така, както искате, така, както те изглеждат във Вашите представи. Едно обаче е важно, скулптурата, която Вие ще създадете, трябва да отразява ситуацията, която е възникнала във Вашето семейство в дадения момент”.

Ако членът на семейството, определен да създаде скулптурата изпитва затруднения, терапевтът може да му помогне, използвайки насочващи въпроси: Например към детето:

-„Виж, това е твоята майка, къде би могла да се намира тя? „Би ли стояла права или седнала на стола?”, „Как би държала ръцете си?”, „В каква посока и към какво  (кого) би обърнала лицето си?” „Кого би гледала?”, „Какво би било изражението на лицето й?”

-„Къде спрямо твоята майка би разположил баща си?”, „Какво би било положението на тялото му – седнал или прав?, „Колко близо би го поставил до майка ти?”, „В коя посока би гледал баща ти?”, „Какво би било  изражението на неговото лице?” и пр.

Извайването на скулптурата продължава до тогава, докато скулпторът не бъде удовлетворен от получения резултат. Много е важно останалите членове на семейството в действителност да позволяват скулпторът да работи с тях като с глина, отчитайки факта, че те също ще бъдат в неговата роля.  Целта е всеки член на семейството да извае скулптора на „семейната реалност”, отразяваща емоционалната ситуация в семейството в дадения момент.

Втори етап – Обсъждане на скулптурата.

След завършване на скулпторите, семейството навлиза в следващата фаза – обсъждане на получените резултати, което предполага получаване отговори на следните въпроси, зададени от психолога:

-към скулптора: „Какво име бихте дали на Вашето произведение?”

-към всеки член на семейството: „Как се чувствахте на поставеното Ви място, сред родствениците?”

-към цялото семейство: „Учуди ли ви създадената скулптора?”, „Кое най-много ви впечатли?”

-към всеки член на семейството: „Знаехте ли по-рано, че скулпторът Ви възприема така, както Ви изобрази?”

-към цялото семейство: „Съгласни ли сте с това, че вашето семейство изглежда така, както беше изобразено на скулптурата?”

-към скулптора или семейството: „Какво бихте променили сега в скулптурата?”, „Какво бихте променили в живота на Вашето семейство?”

В процеса на построяване и обсъждане на скулптурата, терапевтът фиксира на специална бланка пространственото разположение на фигурите (членовете на семейството); насочеността на погледите им; обръща внимание на дистанцията между тях; регистрира насочеността на погледа и изображението на лицето; обръща внимание на позите. Бележки се водят за всяка скулптора. При наличие на условия могат да се направят снимки.

На основание водените наблюдения се отчитат особеностите (сравняват се прилики/разлики) на всички създадени скулптори, като на този етап може да се получи повече или по-малко адекватна оценка за:

-степента на емоционална близост (сплотеност) между членовете на семейството, която е представена като дистанция между фигурите; 

-да се определи наличието на междупоколенчески коалиции и алианси;

-да се фиксира мястото и ролята на аутсайдер в семейната система;

-както и да се маркират участниците в основните конфликти.

Трети етап – Създаване скулптура на семейството, отразяваща представите на клиента за идеалното семейство.

След като всеки член на семейството е създал „реална” семейна скулптора (към дадения момент), психологът се обръща към членовете на семейството с молба, сега да пресъздадат своето разбиране (представа) за идеално семейство (такова, каквото биха искали то да бъде).

Процеса на извайване и получените резултати, помага на клиентите да осъзнаят своите позиции в семейството, като същевременно им предоставя уникална възможност да създадат единен модел за идеалното семейство – такова, каквото всички биха искали да имат.

4.Препоръки при използване на техниката

Представената техника може да бъде използвана при работа с отделните субсистеми на семейството (съпружеска, детско-родителска, сиблингова); при разширеното семейство в пълен състав (включва две субсистеми от различни поколения, например „родители-деца”; при разширеното семейство (включва повече субсистеми, например, „родителска”, „сиблингова”, родителска от трето поколение (баба-дядо). Разбира се техниката може да се прилага и при индивидуална работа с клиент, фокус на която се явяват семейни проблеми на клиента.

Техниката е ефективен инструмент за диагностика и интервенция в случаите при работа със семейства, склонни към манипулации (отнема им се вербалното предимство), а също така и при семейства с недостатъчно развито ниво на комуникационни навици – факт, който затруднява процеса на обсъждане на проблемната ситуация по време на сесията.

Източник: Психология семейных кризисов. Олифирович Н. И., Зинкевич-Куземкина Т. А., Велента Т. Ф.

Превод от руски, Кунчев.