Психологията на ислямиста: нов поглед през методологията на Фройдизма
Цял Истанбул е празен - редовите хора сякаш са се изселили от родния си град. Уви.
Религиозният конструкт при исляма е един от най-антагонистичните в света. “Каква е причината за това?

Белеговото свързване при исляма - психология на индивида
Кой белег определя фанатизма в ислямските общества? Това е белегът за принадлежност подсилван от белега за съпричастност - еднаквото третиране по извършване на циркумсцизия. Ислямът наследява кастовото разделение от Индия и въвежда две могъщи полово обвързани касти - тези на жените и на мъжете или по-конкретно на безправните и всевластимащите.
Когато момичето осъзнае, че няма пенис при опознавателния стадий на анатомичните особености на половете, възниква завист. Според З. Фройд, паралелната реакция при момчетата е разбирането, че момичета нямат пенис,  води първите до страх от кастрация -отнемане.
Точно тук обрязването засяга в най-голяма степен кастрационния комплекс и тези мъже са изначално несигурни, колебливи, подвластни на чуждо влияние и намеси, често нестабилни емоционално. Ислямската мъжка кохорта по лесно би приела различното като враг, отколкото да критикува самата себе си. Оттук без да произлизат от самия коран, Джихада или свещеннната война се възпроизвежда по модела на кастрационния комплекс като реакция към всичко различно, което се противопоставя или не на ислямското общество, изцяло владяно от ислямската мъжка каста.
Ако в западните мъжки кохорти конкуренцията между мъжете е значително по-силно изразена заради изравнените по права жени, то в исляма общността на мъжете или тяхната каста не страда от антагонизъм вътре в себе си, тъй като жените са "безправни", ясно и категорично подчинени на волята на мъжете и несъпротивляващи се.
Независимо от чуството за обвързаност и съпричастност, ислямската мъжка каста е с висока степен на тревожност и са податливи на групов контрол. Обрязването остава траен белег в съзнанието на всеки обрязан и в опита си да бъде осмислен акта се възприема като геройско преминаване през трудностите на битието. Обрязването има по-силно травмиращ и последействащ ефект върху травмите на психиката, отколкото кастрирането. То е инвазия върху независимостта и целостта на организма. Първо Алах ни създава такива, а в последствие се налага човешката мисъл да коригира по човешки божественото идеалистично творение. Извършването на обрязването в ислямските страни става в най-уязвимия период на фалическо осъзнаване на индивида. Травмата е насочено срещу егото в сферата на осъзнаваното и действителното й извършване в обкръжението на близки и непознати.
Върху привидно здравото и цялостно его е налице белег от далечно и забравено страдание. Комплексите са сериозно обосновани от травмата в процес когато точно фалосното надмогване и развитие трябва да приеме всичко освен отнемането.
Именно те пречат на възможните за проявление предсъзнание и подсъзнание, вместо да изплуват на повърхността, да потънат още по-дълбоко. Така се стига до една компенсация като при жената, в която раждането компенсира фалическата завист и уравновесява психическото равновесие у нея. При мъж с отнемане във фалическата фаза се залага на непрекъснатия страх от подобна загуба и частична  компенсация възниква при съдаването на многолюдно потомство, защото всяко родено дете е компенсация за напомнянето, че отнемането не е взело или засегнало ефектите на фалическото развитие на индивида. Налице е така наречения невротичен интинкт за размножаване, изцяло движен от развихрилия се страх на кастрационния комплекс.
Какво правят обичаите на исляма - това е една от най-покоряващите религии. Той бърка в здравето и равновесието на детската душа и оставя завинаги като бомба със закъснител в душите на своите последователи.
Не знам дали някой е забелязвал нивото на злоба и завист в ориенталските общества. Те са подмолни и скрити комплекси, показващи се само при провокация. Завистта на жената се движи в посока срещу мъжа й, който разполага с много повече власт от нея. Завистта на жената избухва всекидневно и в харема, за което виновен е
отново мъжа.
Комплексът на отнемането се засилва при загубата на материални блага от властимащия. Така въпреки желанието за равенство и силния инстинкт за взаимопомощ, фрустрациите при отнемане в мъжкото съсловие са жестоки.
Привидно корана не апелира към проливане на кръв на друговерците, но реално религиозните практики на обрязване създават тлеещи несъзнавани комплекси, които заклеймяват различните и водят до дискриминация и мизантропия. Както се вижда и в богата каста на мъжете и в безправната на жените са налице условия за развитие на комплекси, злоба и завист, генетично вкоренени у последователите на исляма.

От страховете на своите поданници най-добре израства вярата в религията до степента на онзи фанатизъм, който е необходим на ислямските общества да воюват, подтиквани от името на своите страхове и на своята религия. 
Още по-голяма инвалидизация настъпва при обрязването на малките момичета в някои особено примитивни ислямски общества. Върху комплексираните изначално хора може да се въвееде по-ефективна религиозна система, която изцяло да обслужва тези страхове и да дарява така необходимата сигурност и освобождение от тях чрез лъжливото общопричастие.

В света на възрастните обрязването е стъпка към геройство и съзряване на мъжествеността, в света на детето обрязването е посегателство в оше неформирания индивид, който оставя трайни следи на гняв и страх в периода точно преди да се осъзнае като цялостен и независим индивид.

Комплексът за зависимост е така изразен при ислямиста, че този индивид може да се подтикне да пренебрегне себе си в името на общото благо, както е и акта на обрязване. Точно такъв механизъм съществува и при вербуването на фанатиците-камикадзета, където големия джихад води до малкия.