Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01.2016 23:33 - Експедиции на Института по тракология през 1972—1973 г. /Векове, 1974 г./
Автор: valchangonchev Категория: Други   
Прочетен: 1792 Коментари: 0 Гласове:
0



Експедиции на Института по тракология през 1972—1973 г.

   Експедициите като подходяща форма на теренни изследвания се наложиха в практиката на Института по тракология. Началото бе поставено още в 1972 г., когато се проведоха експедициите в Меден рид до Созопол и в Родопите около гр. Пещера./1/ Това, което е характерно за тези експедиции, е комплексният характер на изследванията. В екипите участвуват студенти историци, архитекти, геодези и художници под общо научно ръководство.
   Като се взеха под внимание перспективите за сътрудничество, които предлагат експедициите, ръководството на института проведе през месец декември 1972 г. среща с музейните работници от страната. На срещата бяха обсъдени методите за съвместна работа на института и на музеите. Ползата от тези контакти е очевидна. Пример в това отношение е експедиция „Бесика 73“. Изследването на тракийските паметници в Западните Родопи е обща тема както на института, така и на музеите в Пловдив и Пазарджик. Експедицията стана първа и полезна стъпка в съвместното проучване на този район.
   Примерът е важен, защото показва, че инициативата бе посрещната с разбиране. Много музейни работници сътрудничат активно в осъществяването на експедициите и обработват материалите за публикация. Според нас именно техните усилия, съчетани с отличното познаване на изследваните райони, са сигурна основа за успеха на общото дело. Трябва да изтъкнем също ентусиазма на всички студенти, които взимат участие в експедициите, както и добрата им подготовка за работа на терена.
   В същност всяка експедиция започва с изясняването на методологическите принципи на изследването, които изхождат от обобщителните работи върху днешното състояние на тракологията/2/ и от диалектическото разбиране на историческия процес, което означава осмисляне на приемствеността и хиатусите в тяхната сложност. При появата и развитието на определени културни явления действуват различни фактори и те не трябва да се схващат като взаимно изключващи се. Такива са етнодемографското и социално-икономическото развитие на автохтонното население, миграцията на нови етнически съставки и взаимните влияния между и чрез съседите./3/
   Методиката на теренните изследвания също се включва в предварителната подготовка на експедициите./4/ За нея е много полезен опитът, придобит по време на самите експедиции. Начинът на работа е съобразен с конкретните условия: целта на експедицията, вида на паметниците, броя на екипите. Така в Сакар броят на екипите позволи да се документират едновременно по няколко обекта. Главната трудност — издирването на долмените— бе преодоляна, като всекидневно работеха една или две разузнавателни групи. На следващия ден геодезисти, архитекти, фотографи и художници заснемаха откритите долмени. Експедиция „Бесика 73“ разполагаше с добре уреден транспорт. Участниците бяха разделени в два екипа и това даде възможност за по-малко от десет дни да бъдат обходени и документирани 37 обекта. По същия начин съобразно условията беше организирана работата и на другите експедиции.
   Изработването на пълна и подробна документация на извършените проучвания беше основно изискване при всички експедиции. Тя включва дневник, фотоснимки, цветни диапозитиви, филм на по-важните обекти, архитектурни заснемания и окомерни скици, описания и рисунки на керамиката и картографиране на обходените райони. Това е първият етап от проучванията, през който концентрично се разширяват изследваните райони. Следващият етап са сондажите и разкопките на възлови обекти, определени при първоначалното обхождане. Третият етап включва избора и разкопаването на подходящи обекти, които са свързани с проблематиката на Института по тракология и на съответните институти и музеи.

image

   През 1972 и 1973 г. се проведоха десет експедиции, които са тематично обединени. Тяхната цел е да се издирят и документират най-ранните сигурни тракийски паметници на материалната култура, оставили видими следи на терена — селища, крепости и погребални съоръжения. Започнато е изследването на Сакар планина, Източните Родопи, северните склонове на Западните Родопи, Меден рид и Странджа, горното течение на р. Тунджа и Стара планина около Елена и Ботевград.

image

   Експедиция „Сакар 73“. Експедицията бе организирана от Института по тракология съвместно с НИПК, НЕК и ОИМ — Хасково, под научното ръководство на доц. Ал. Фол, ст. н. с. Ив. Венедиков, н. с. Ив. Панайотов и Д. Аладжов.
   Бяха обходени землищата на осем села в Хасковски и Ямболски окръг: Българска поляна, Сакарци, Младиново, Хлябово, Костур, Лисово, Остър камък и Студена. Издирени и документирани са значителен брой долмени. Тези погребални съоръжения се датират различно в предишните публикации./5/ По-приемливи са последните датировки на В. Миков/6/, но трябва да обърнем внимание, че хронологическите граници на ранножелязната епоха в нашите земи в момента са поставени на преразглеждане./7/ Анализирането на събраните по време на експедицията керамичен материал и находки ще хвърли допълнителна светлина върху този съществен въпрос.
   Мегалитните паметници в Сакар говорят за строителната техника на местното население. Долменът в м. Бялата трева между селата Хлябово и Българска поляна има значителни размери и сложен план. Техническите прийоми особено добре личат при долмените в м. Пеюв кладенец до с. Българска поляна и в м. Мадан чаир до с. Младиново. Връзка между долмените и скалните гробници може да се потърси при съпоставянето на погребалните съоръжения в землището на с. Хлябово, където е документирана скална гробница в близост до долмен, едната надлъжна стена на който е образувана от скала. Долмените в м. Гердемското кули, с. Хлябово и м. Жельов гьол и Бакалов кладенец, с. Сакарци показват, че в строителната техника се забелязват известни локални различия. Проучването на мегалитните паметници несъмнено ще даде данни и за общественото развитие на тракийското население.

image

   Експедиция „Скални гробници 73“. Тематично свързана със сакарската е експедиция „Скални гробници 73“, която се проведе под ръководството на ст. н. с. Ив. Венедиков; от ОИМ—- Кърджали, взе участие Ив. Балкански.
   В резултат на обхожданията на Източните Родопи са открити и документирани нови пет скални гробници. Те допълват изследваните от Ив. Венедиков през 1970 г. деветнадесет паметника. В една от петте нови гробници са открити фрагменти от керамика, орнаментирана с полукръг от врязани линийки в три реда, характерна за ранната желязна епоха.
   Данните от експедицията потвърждават предишните наблюдения, че съществува хронологическа връзка между скалните гробници и долмените.

image

   Експедиция „Бесика 72“.  Целта на тази експедиция бе да се изследват селищата и крепостите в района на град Пещера; научен ръководител беше Ив. Венедиков. Данни за резултатите от експедицията в тази област от земите на бесите вече са публикувани./8/ Прави впечатление значителният брой на крепостите в проучвания район, както и тяхното месторазположение по непристъпни височини. В повечето крепости се повтаря един и същ начин на градеж — ломен камък без спойка — съобразен с конфигурацията на терена. Керамичният материал говори за продължителен живот в селищата, което значително затруднява точното определяне на хронологическите граници на съществуването им.

image

   Експедиция „Бесика 73“. Експедицията е замислена като начало на съвместна работа на Института по тракология с Археологическия музей в Пловдив и с ОИМ—Пазарджик, и като продължение на „Бесика 72“. Научни ръководители бяха н. с. Ив. Панайотов и М. Домарадски от института, Н. Гиздова и В. Мацанова от ОИМ — Пазарджик, и н. с. Ат. Пенков, Р. Бачкова-Морева, Ив. Джамбазов, В. Танкова и Б. Чапъров от музея в Пловдив.
   Експедицията проучи предвидените в програмата 37 обекта, от които 22 в Пазарджишки и 15 в Пловдивски окръг. Обходеният район обхваща както землищата на селата в низината, така и северните склонове на Родопите. Двата екипа на експедицията успяха да покрият значително пространство между Пещера и Перущица и да навлязат в южна посока, в самите Родопи, по р. Стара река в посока на Батак и м. Беглика. Бяха обходени и източните части на землището на гр. Ракитово.
   По вид обектите могат да бъдат разделени на селищни могили, укрепени селища и крепости, неукрепени селища и надгробни могили. Тъй като е невъзможно да разгледаме отделните паметници, би било добре да изброим тези от тях, които заслужават особено внимание. През 1972 г. са проучвани в Пещерско пет интересни крепости: Киево кале, Перун, Тъмра, Гагово кале и крепостта Св. Никола. През настоящата година бяха изследвани селищните могили в гр. Ракитово и между селата Козарско и Исперихово; селищата в м. Калето при с. Жребичко и в м. Гергевец до гр. Кричим; крепостите в м. Фотиново кале до едноименното село, двете крепости в м. Беглика и Баташкото кале до гр. Батак, в м. Койлето и Пашино бърдо при гр. Ракитово, в м. Горката (Калето) при с. Устина и в м. Градището (Момица калеси) до с. Скобелево. Изследването на тези осемнадесет обекта ще продължи и през следващите години.
  Особеностите на терена и характерът на обектите предполагат разширяване на района на изследване. В Пазарджишки окръг е необходимо това да стане в направление Батак—Доспат, Ракитово—Велинград и Септември—Велинград по Чепинска река. В Пловдивски окръг — в направление гр. Кричим по р. Въча — Девин, Перущица -- Асеновград и Асеновград по Чепеларска река — Чепеларе. Трябва да отбележим, че навлизането в Родопите по тези естествени пътища е много перспективно.

image

   Експедиция „Меден рид 72“. Материалите от тези проучвания са публикувани./9/ Открити и документирани са пет крепости и три селища в предполагаемата територия на тракийското племе скирмиани. Керамичният материал показва, че селищата и крепостите са обитавани през дълъг период от време, като се започне от началото на ранната желязна епоха.

image

   Експедиция „Скирмиани 73“. Втори етап от работата на Института по тракология в Созополския и в прилежащите му райони е експедиция „Скирмиани 73“, по време на която се проведоха разкопки на крепостта „Малкото кале“ в Меден рид и археологическо разузнаване в района на Странджа. Изследванията бяха извършени от колектив в състав: ст. н. с. Ив. Венедиков, научен ръководител, И. Карайотов, М. Цанева и М. Домарадски.
   На „Малкото кале“ са направени два сондажа — изкоп I до крепостната стена с размери 5 на 2,40 м и изкоп II с размери 6 на 3 м. Установено е, че крепостта е съществувала от началото на ранножелязната епоха до късната античност. Разкопан е също и каменният кръг, който се намира югоизточно от крепостта.
   Експедицията обходи землищата на селата Фазаново, Писменово, Българи, Кондолово, Граматиково и Бяла вода. Открити и документирани са шест крепости, некрополи и останки от стари пътища.
   Изучаването на Странджа планина е много перспективно и ще продължи занапред.

image

   Експедиция „Тъжа 73“. Експедицията бе организирана от Института по тракология и от музея „Искра“ в Казанлък. Научното ръководство бе осъществено от ст. н. с. Ив. Венедиков, н. с. Ив. Панайотов, Г. Табакова-Цанова, Т. Овчаров и М. Домарадски.
   Проучванията бяха извършени в два етапа. През пролетта бяха обходени обекти по горното течение на р. Тунджа, където бяха заснети крепостта „Градът“ над гр. Мъглиж, могилните некрополи в местностите Кадиевци, Латинските гробища, Деветте могили и Чергановската селищна могила. В западна посока от Казанлък е заснет топографски и е ситуиран могилният некропол между селата Шипка и Крън. Особено внимание е обърнато на проучването на землището на с. Тъжа.
   През втория етап бяха извършени проучвания в района на с. Тъжа под ръководството на Г. Табакова-Цанова, Т. Овчаров и М. Домарадски. Те изследваха селището в м. Атанасца и една от четиринадесетте могили на некропола, една от шестте могили на некропола в м. Дойкова поляна, крепостта в м. Чойова могила. Бяха направени сондажи в м. Бозаджийската кория и м. Бялата чешма.
   Селището в м. Атанасца е с културен пласт, дебел 0,30 м, който е унищожен при обработването на земята. Датира се от късножелязната епоха. В могила № 1 в тази местност са открити пет погребения от същата епоха. В м. Дойкова поляна в могила № 1 са разкрити каменни съоръжения. Погребение не е открито. Крепостта в местността Чойова могила и селището в м. Бозаджийската кория са от късната античност.
   Проучването на района на с. Тъжа ще продължи с по-нататъшни съвместни разкопки.

image

   Експедиция „Еленски Балкан 73“. Експедицията бе организирана по инициатива на клуб „Античник“ при ВТУ „Кирил и Методий“ под ръководството на н. с. Б. Султов от ОИМ—Велико Търново, и на н.с. Зл. Гочева от Института по тракология.
   Целта бе да се проследи пътят, който свързва тракийския град Кабиле с река Дунав, и да се изследва материалната култура на местното население. Обходени са долините на Златаришка и на Бебровска река, където бяха документирани селища, крепости и некрополи; някои от тях не са отбелязани в предишните публикации. Такова е селището от предримската епоха в м. Братанов град. Некрополи са открити в м. Хънзовец, Влашки дол, Милов дол, Преседла и др.
  Беглите досегашни наблюдения в Еленския Балкан/10/ дават основание да се предвидят изследвания на вече известните обекти и да се разшири проучваният район.

image

   Експедиция „Малък Искър 73“. Експедицията бе проведена в района на Ботевград под научното ръководство на н. с. Зл. Гочева и М. Домарадски. Благодарение на отличната организация на транспорта и на съдействието на ГК на БКП бяха обходени голяма част от археологическите обекти в Ботевградското поле и по ограждащите го височини.
  Крепостите, които са ограничавали достъпа към полето от всички страни, имат продължителен живот — от предримската до късноантичната епоха и по-късно. Строителните похвати при някои от тях, като крепостта Вълчиград до с. Литаково, имат общи черти с добре проучената чрез разкопки крепост Чертиград/11/. Интерес представляват също крепостите при селата Скравена, Краево, Врачеш, Правец.
   Следи от селища са открити между Ботевград и с. Врачеш, при с. Скравена и другаде. Могилни некрополи има около селата Правец, Трудовец, Литаково, Скравена.
   Събраните археологически данни говорят за продължителен и интензивен живот в изследвания район, където проучванията ще продължат и през следващата година.

image

                                                                     * * *
   В заключение е уместно да резюмираме някои основни положения в теренните проучвания на Института по тракология.
   Подходът към изследването позволява да се изградят работни хипотези, а изяснената предварително тематика дава възможност за правилен избор на методика, съобразена с литературата и с нашия опит. В зависимост от условията за всяка експедиция се изработва конкретен план. Веднага след завършването на теренните изследвания се пристъпва към подготовка за публикуването на материалите. Това е възможно, тъй като в екипите участвуват студенти с различни специалности и документацията може да бъде изработена в изискуемите срокове. При планирането на експедициите са взети пред вид възможностите за по-нататъшна работа в определените райони, които са слабо проучени, но богати с паметници на тракийската материална култура. Тези паметници се рушат и е необходимо да се издири и документира все още запазеното на терена, а това означава да се разширяват районите на проучване и да се задълбочава изследването на отделните паметници. Конкретните етапи в работата се предвиждат въз основа на получените резултати от вече проведените експедиции.
   Тези основни положения в теренните проучвания на Института по тракология дават възможност да се осигури на практика интегрирането на усилията на сродните институти и музеите в изследването и опазването на тракийските паметници на материалната култура.

Иван Панайотов
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

1)  Б. Димитров, Тракийски крепости и селища в околностите на Аполония Понтика,
сб. Студентски проучвания, т. I, ИФ на СУ, София, 1973, с. 3—17; Г. Жечев — П. Балабанов, Тракийски крепости в района на гр. Пещера, пак там, с. 21—29.
2)  Вл. Георгиев, Днешното състояние на тракологията, Археология, 4, 1972, с. 1—8.
3)  Ал. Фол, Политическа история на траките, София, 1972, с. 155—160; същият. Траколожки изследвания в България, сб. „Проблеми на българската историография след Втората световна война“, София, 1972, с. 9.
4) Д. А. Авдусин, Археологические разведки и раскопки, Москва, 1959; същият. Полевая археология СССР, Москва, 1972, и цит. там литература
5)  X. К. Шкорпил, Първобитните люди в България, Пловдив, 1896; същите, Могили, Пловдив, 1898; К. Шкорпил, Мегалитни паметници и могилища, София, 1925; Г. Бончев, Мегалитни паметници в Сакар планина, София, 1901; Г. Кацаров, България в древността, Историко-археологически очерк, София, 1926; В. Миков, Долмени, БИБ, V, 1932—1933, т. 1.
6) В. Миков, Разкопки в Сакар планина, ГНМ, VI, 1932—1934, с. 108; същият, Произходът на надгробните могили в България, ГНМ, VII, 1942, с. 25; същият, Произходът на куполните гробници в Тракия, ИАИ, XIX. 1955, с. 31.
7)  М. Cicikova, Nouvelles donnйes sur la culture thrace de l’йpoque du hallstatt en Bulgarie du sud, Thracia I, Sofia, 1972, p. 79 —100 и цит. там литература. (Вж. също Археология, 4, 1968 и Studia Balcбnica, 5, Sofia, 1971).
8)  Г. Жечев — П. Балабанов, цит. съч.
9)  Б. Димитров, цит. съч.
10)  Д. Цончев, Старините по северните склонове на Еленския и Сливенския Балкан, ГНАМПл, 1948, кн. 1.
11) В. Велков и Зл. Гочева, Тракийската крепост „Чертиград“ в Стара планина (предварително съобщение), Археология, 4, 1971, с. 52—62.


====================================================================

Векове / 1 / 1974
 


Тагове:   Други,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: valchangonchev
Категория: Други
Прочетен: 43856
Постинги: 29
Коментари: 3
Гласове: 18
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031