Предлагам ви статията на американския професор Джеймс Петрас, публикувана на сайта globalresearch.ca - подчертаванията вътре са на автора.

Киевският пуч: бунтовните работници вземат властта на изток

Проф. Джеймс Петрас

Global Research, 7 май 2014 г.

Въведение

Откакто САЩ и Европейският съюз се опитват да превземат Източна Европа, включително балтийските страни, Източна Германия, Полша и Балканите, и да ги превърнат във военни аванпостове на НАТО и икономически васали, западните сили не са предприемали толкова агресивни ходове, за да овладеят една стратегическа държава като Украйна, създавайки екзистенциална заплаха за Русия.

Допреди 2013 г. Украйна беше "буферна държава", по същество неутрална, поддържаща икономически връзки и с Европейския съюз, и с Русия. Управляващият режим беше тясно свързан с местни олигарси, както и с такива, базирани в Европа, Израел и Русия, политическият елит беше продукт на дълбоката политическа промяна през 2004 (т. нар. Оранжева революция), финансирана от САЩ. Почти през цялото следващо десетилетие Украйна живя в неуспешния експеримент на поддържани от Запада "неолиберални" икономически стратегии. След почти двадесет години политическо проникване САЩ и Европейският съюз солидно се вкорениха в политическата система чрез устойчиво финансиране на т. нар. неправителствени организации (НПО), политически партии и паравоенни формирования.

Стратегията на САЩ и Европейския съюз беше да наложат послушен режим, който да вкара Украйна в общия пазар на ЕС и в НАТО като подчинена клиентска държава. Преговорите между ЕС и украинското правителство вървяха бавно. В крайна сметка спряха заради обременителните изисквания на Европейския съюз и по-благоприятните икономически отстъпки и субсидии, предлагани от Русия. След като не успяха да постигнат анексирането на Украйна към Европейския съюз и понеже не желаеха да изчакат насрочените конституционни избори, ръководителите на НАТО активизираха своите добре финансирани и организирани НПО, клиентелата си сред политическите лидери и въоръжените паравоенни формирования, за да свалят със сила избраното правителство. Силовият пуч успя и назначената от САЩ гражданско-военна хунта взе властта.

Хунтата беше съставена от послушни неолиберални и неонацистко-шовинистични "министри". Първите бяха подбрани от САЩ, за да администрират и да наложат нов политически и икономически ред, включително приватизация на обществени фирми и ресурси, да прекъснат търговските и инвестиционните връзки с Русия, да елиминират договора, позволяващ на Русия да поддържа военноморска база в Крим, и да прекратят военнопромишления износ към Русия. Неофашистите и части от армията и полицията получиха министерски кресла, за да смажат със сила всяка продемократична опозиция в западната и в източната част на страната. Те ръководеха репресирането на двуезичното население (украинците, чийто майчин език е руският), на неговите институции и практики - превръщайки противопоставянето срещу наложения от САЩ и НАТО превратаджийски режим в етническо противопоставяне. Те отстраниха всички избрани опозиционни държавни служители в източните и в западните части на страната и назначиха местни управници с декрети - по същество създавайки военновременен режим.

Стратегическите цели на НАТО и хунтата

Насилственото, много рисковано превземане на Украйна от страна на НАТО имаше няколко стратегически военни цели. Ето някои от тях:

1. Изгонване на Русия от военните й бази в Крим  - превръщането им в бази на НАТО, насочени срещу Русия.

2. Превръщането на Украйна в трамплин за проникване в Южна Русия и Кавказ; предмостие за политическо манипулиране и поддържане на либералните пронатовски партии и неправителствени организации в Русия.

3. Разрушаване на ключови сектори в руската военноотбранителна промишленост, свързани с украинските заводи, като се прекрати износът на машини и части от ключова важност за Русия.

Украйна дълги години е била важна част от военнопромишления комплекс на Съветския съюз. Натовските стратези, стоящи зад пуча, много добре знаят, че една трета от съветската отбранителна промишленост остана в Украйна след разпадането на СССР и че 40% от износа на Украйна за Русия доскоро представляваше въоръжения и свързани с тях машини. По-точно, заводът "Мотор Сич" в Източна Украйна произвежда по-голямата част от двигателите за руските военни хеликоптери и дори в момента изпълнява договор за доставка на двигатели да 1000 нападателни хеликоптера. Стратезите в НАТО веднага заповядаха на политическите си марионетки в Киев да спрат всички военни доставки за Русия, включително на ракети "въздух-въздух" със среден обсег на действие, междуконтинентални балистични ракети, транспортни самолети и космически ракети ("Файненшъл таймс", 21 април 2014, стр. 3). Военните стратези в САЩ и ЕС виждаха пуча в Киев като средство да отслабят отбраната на руските въздушни, морски и сухоземни граници. Президентът Путин призна за този удар, но настоява, че Русия ще може за две години да развие свое вътрешно производство на въпросните критични части. Това означава загуба на хиляди квалифицирани работни места в Източна Украйна.

4. Военно обкръжаване на Русия с бази на НАТО в Украйна в допълнение към съществуващите  - от Прибалтика до Балканите, от Турция до Кавказ, а след това настъпление от Грузия навътре в автономната Руска федерация.

Обкръжаването на Русия от САЩ и ЕС има за цел да сложи край на руския достъп до Северно море, Черно море и Средиземно море. Като обградят Русия и я ограничат до изолирана сухоземна територия без излази на море, строителите на империята САЩ-ЕС търсят да ограничат ролята на Русия като конкурентен център на сила и възможен баланс на имперските им амбиции в Близкия изток, Северна Африка, Югозападна Азия и Северния Атлантик.

Украинският пуч - неотделим от империалистическата експанзия

САЩ и Европейският съюз са решени да унищожат независимите, националистически и необвързани режими в цял свят и да ги превърнат в имперски сателити с всякакви ефикасни средства. Например актуалното нахлуване на наемници в Сирия, въоръжени от НАТО, цели да свали националистическото светско управление на Асад и да създаде пронатовска васална държава независимо от кървавите последици за различни части от сирийското население. Нападението над Сирия служи на много цели - отстраняване на един съюзник на Русия и на руската средиземноморска военноморска база; отслабване на един поддръжник на Палестина и противник на Израел; обкръжаване на Ислямска република Иран и на мощната войнствена партия "Хизбула" в Ливан и установяване на  нови военни бази на сирийска територия.

Натовското овладяване на Украйна постига мултиплициращ ефект, който достига "нагоре" към Русия и "надолу" към Близкия изток и укрепва контрола над огромното му петролно богатство.

Неотдавнашните войни на НАТО против руски съюзници или търговски партньори потвърждават тази прогноза. В Либия независимият необвързан режим на Кадафи изпъкваше в ярък контраст със сервилните прозападни сателити като Мароко, Египет и Тунис. Кадафи беше свален и Либия беше разрушена с масивна въздушна атака на НАТО. В Египет масовото народно въстание против Мубарак и раждащата се демокрация бяха повалени с военен преврат и в крайна сметка върнаха страната към орбитата на САЩ, Израел и НАТО - под властта на брутален диктатор. Въоръжените атаки на натовския сателит Израел против ХАМАС в Ивицата Газа и против "Хизбула" в Ливан, както и санкциите на САЩ и ЕС срещу Иран също са насочени срещу потенциални съюзници или търговски партньори на Русия.

САЩ енергично преминаха от обкръжаване на Русия чрез "избори и свободни пазари" в Източна Европа към разчитане на военна сила, ескадрони на смъртта, терор и икономически санкции в Украйна, Кавказ, Близкия изток и Азия.

Смяна на режима в Русия - от глобална сила към васална държава

Стратегическата цел на Вашингтон е да изолира Русия отвън, да подкопае боеспособността й и да разруши икономиката й, за да укрепи политическите и икономическите колаборационисти на НАТО вътре в Русия - което да доведе до по-нататъшното й накъсване и връщане към положението на полувасална държава.

Имперската стратегическа цел е в Москва да се издигнат на власт неолиберални политически марионетки - точно като онези, които ръководеха разграбването и рушенето на Русия през позорното Елциново десетилетие. Превземането на властта в Украйна от страна на блока САЩ-ЕС е голяма стъпка в тази посока.

Оценка на обкръжението и стратегия на завоюването

Досега натовското превземане на Украйна не напредваше, както беше планирано. Първо, насилственото вземане на властта от открито пронатовските елити, които недвусмислено денонсираха договореностите с Русия за базите й в Крим, накара Русия да се намеси в подкрепа на местното население, в което преобладават руснаците. След свободен и открит референдум Русия анексира региона и осигури стратегическото си военно присъствие.

Докато Русия запазваше морското си присъствие в Черно море, пронатовската хунта в Киев разгърна широкомащабна военна офанзива срещу продемократичното, антипревратаджийско рускоезично мнозинство в източната половина на Украйна, което иска федерална форма на управление, отразяваща културното разнообразие на  Украйна. САЩ и Европейският съюз стимулираха "военен отговор" на масовото народно несъгласие и насърчиха превратаджийския режим да елиминира гражданските права на рускоезичното мнозинство чрез неонацистки терор и да принуди населението да приеме назначените от хунтата местни управници вместо водачите, които то е избрало. В отговор на тези репресии бързо бяха създадени местни комитети за самозащита и местни милиции и украинската армия първоначално беше принудена да отстъпи - хиляди войници отказваха да стрелят по сънародниците си в полза на натрапения от Запада режим в Киев. Известно време подкрепяната от НАТО хунта на неолиберално-неофашистката коалиция трябваше да се примири с разпадането на собствената й "силова база". В същото време "помощта" от ЕС, Международния валутен фонд и САЩ не успя да компенсира спирането на руските субсидии за търговията и енергетиката. По съвета на пристигналия на посещение в Украйна директор на американското ЦРУ - Бренър, киевската хунта изпрати елитните си "специални сили", тренирани от ЦРУ и ФБР, в кървава разправа с продемократичните граждани и народните милиции. Те пратиха в "несъгласния" град Одеса въоръжени убийци, които инсценираха "показно" избиване - подпалиха щабквартирата на основния профсъюз в града и убиха 41 цивилни, повечето невъоръжени, хванати в капан в горящата сграда, чиито изходи бяха блокирани от неонацисти. Сред мъртвите имаше много жени и младежи, потърсили в сградата убежище от вилнеещите неонацисти. Оцелелите бяха брутално пребити и арестувани от "полицията", която наблюдаваше безучастно, докато сградата гореше.

Наближаващият колапс на превратаджийската хунта

Превземането на властта в Украйна от страна на Обама и опитите му да изолира Русия предизвикаха известна съпротива в ЕС. Несъмнено санкциите на САЩ ощетяват основни европейски многонационални компании, които имат сериозни връзки с Русия. Засиленото военно присъствие на САЩ в Източна Европа, на Балканите и в Черно море поражда напрежение и заплашва с широкомащабен военен конфликт, нарушавайки основни икономически договори. Заплахата от страна на  САЩ и Европейския съюз по границите на Русия увеличи народната подкрепа за президента Путин и заздрави управлението на Русия. Стратегическото превземане на властта в Украйна радикализира и задълбочи поляризацията на украинската политика - между неофашистките и продемократичните сили.

Имперските стратези разширяват и усилват военното си присъствие в Естония и Полша и изсипват оръжия в Украйна, но превземането на властта като цяло се крепи върху много несигурна политическа и икономическа основа - която може да се срине в рамките на една година - посред кървава гражданска война и междуетнически кръвопролития.

Украинската хунта вече загуби политическия контрол над повече от трета от страната в полза на продемократичните антипревратаджийски движения и милициите за самоотбрана. Отрязвайки стратегически износ към Русия, за да служи на военните интереси на САЩ, Украйна изгуби един от най-важните си пазари, които не може да бъдат заменени. Под контрола на НАТО Украйна ще трябва да купува посочено от НАТО военно оборудване, което ще доведе до затваряне на заводи, ориентирани към руския пазар. Загубата на търговията с Русия вече предизвика масова безработица, особено сред квалифицираните индустриални работници в източната част, които може да бъдат принудени да емигрират в Русия. Растящият търговски дефицит и намаляването на приходите на държавата ще доведат до тотален икономически колапс. Трето, като резултат от това, че киевската хунта се подчинява на НАТО, Украйна загуби милиарди долари във вид на субсидирана енергия от Русия. Високите енергийни разходи правят украинската промишленост неконкурентна на глобалните пазари. Четвърто, за да осигури заеми от Международния валутен фонд и ЕС, хунтата се съгласи да премахне субсидиите за цените на храните и енергията, което силно снижава доходите на домакинствата и хвърля пенсионерите в мизерия. Банкрутите стават все повече заради факта, че вносът от ЕС и отдругаде измества продуктите на доскоро защитената местна промишленост.

Не идват никакви нови инвестиции - причината са насилието, нестабилността и конфликтите между неофашистите и неолибералите вътре в хунтата. Само за да стабилизира всекидневната дейност на правителството, хунтата има нужда нейните натовски господари да й отпуснат 30 милиарда долара безлихвено подаяние - а не предстои тази сума да дойде нито сега, нито в близко бъдеще.

Ясно е, че "стратезите" от НАТО, които планираха пуча, са имали единствената идея да отслабят Русия във военно отношение и изобщо не са мислили за политическата, икономическата и социалната цена за поддържането на марионетен режим в Киев, при положение че Украйна е толкова зависима от руските пазари, заеми и субсидирана енергия. Освен това те явно са пренебрегнали политическата, индустриалната и селскостопанската динамика в предсказуемо враждебните източни региони на страната. Или пък е възможно вашингтонските стратези да са основавали пресмятанията си върху евентуално предизвикване на разпад по югославски, придружен от огромно етническо прочистване на фона на масови преселвания и кръвопролития. Без да се стряска от милионите цивилни жертви, Вашингтон смята своята стратегия в разграждането на Югославия, Ирак и Либия за голям военнополитически успех.

Украйна несъмнено ще влезе в дълга и дълбока депресия, включително рядък спад на износа, заетостта и продукцията. Възможно е икономическият колапс да доведе до общонационални протести и социални вълнения, разпространяващи се от изток към запад, от юг към север. Социалните смутове и масовото обедняване може да задълбочат още повече ерозията на морала в украинската армия. Дори сега Киев едва успява да храни войниците си и трябва да разчита на неофашистки доброволчески милиции, които може да не успее да постави напълно под свой контрол. Няма вероятност САЩ и ЕС да  се намесят директно, с бомбена кампания като в Либия, защото това би ги въвлякло в продължителна война по руските граници в момент, когато общественото мнение в САЩ страда от изтощение, предизвикано от имперските войни, а европейските бизнес интереси, свързани с руските суровинни компании, възразяват срещу сериозни санкции.

Пучът на САЩ и ЕС създаде слаб режим и общество, разкъсвано от придружени с насилие конфликти, които прерастват в открито етническо насилие. Това фактически породи система на двойствена власт. На киевската хунта й липсват съгласуваност и стабилност, за да служи като надеждна военна брънка на НАТО в обкръжаването на Русия. В противовес на това санкциите на САЩ и ЕС, военната заплаха и войнствената риторика карат руснаците бързо да преосмислят "отварянето" си към Запада. Стратегическите заплахи за националната й сигурност карат Русия да преразгледа връзките си със западните банки и корпорации. Може да й се наложи да прибегне до политика на разширена индустриализация чрез публични инвестиции и замяна на  вноса. Руските олигарси, загубили трансатлантическите си активи, може да загубят и централното си място в руската икономическа политика.

Ясно е, че резултатът от превземането на властта в Киев няма да бъде "нож, насочен към сърцевината на руската територия". Окончателното поражение и свалянето на киевската хунта може да доведе до радикализирана самоуправляваща се Украйна, основана върху зараждащите се демократични движения и надигащото се класово самосъзнание на работниците. Това ще трябва да изплува от тяхната борба срещу програмите за строги икономии и ограничения на Международния валутен фонд и изземването на украинските ресурси и предприятия от страна на Запада. Индустриалните работници на Украйна, които успешно се съпротивляват срещу западните васали в Киев, нямат намерение да се оставят на игото на руските олигарси. Тяхната борба е за демократична държава, способна да развива независима икономическа политика, свободна от имперски военни съюзи.

Епилог:

Първи май 2014 - двойна народна власт на изток, надигащ се фашизъм на запад

Предсказуемото разногласие между неофашистите и неолибералните партньори в киевската хунта беше илюстрирано от широкомащабни сблъсъци между конкуриращи се улични групи и полиция на Първи май. Стратегията на блока САЩ-ЕС предвиждаше да се използват неофашистите като "ударна сила" и улични бойци в свалянето на дошлия чрез избори режим на Янукович, а по-късно те да бъдат отстранени. Както се вижда от получилия гласност запис на разговора между помощник държавния секретар Виктория Нюланд и американския посланик в Киев, стратезите на блока ЕС-САЩ насърчават неолибералните си марионетки, които лично са избирали, да представляват чуждестранния капитал, да налагат политика на строги ограничения и да подписват договори за чуждестранни военни бази. Противоположно на това, неофашистките милиции и партии биха фаворизирали националистическа икономическа политика, запазване на държавните предприятия и много вероятно биха се отнасяли враждебно към олигарсите, особено към онези с "двойно израелско-украинско" гражданство.

Неспособността на киевската хунта да развива икономическа стратегия, насилственото й идване на власт и репресирането на продемократичните дисиденти в източната част на страната доведоха до ситуация на "двойна власт". В много случаи войниците, изпратени със задача да репресират продемократичните движения, изоставиха киевската хунта и се присъединиха към движенията за самоуправление в източните части.

Освен от външните си поддръжници - Белия дом, Брюксел и Международния валутен фонд - киевската хунта беше изоставена и от дясното крило на своите съюзници в Киев заради прекалената й подчиненост на НАТО, а съпротивата на продемократичните движения в източните части е породена от факта, че тя е прекалено авторитарна и силно централистична. Киевската хунта падна между два стола - няма достатъчно легитимност в очите на повечето украинци и изгуби контрол над почти всичко с изключение на малко парче земя, окупирано от държавните служби в Киев, а дори те са обсадени от неофашистката десница и все повече - от собствените си разочаровани бивши поддръжници.

Да бъдем съвършено ясни - борбата в Украйна не е между САЩ и Русия, а между наложената от НАТО хунта, съставена от неолиберални олигарси и фашисти, от една страна, и индустриалните работници и техните местни милиции и демократични съвети, от друга страна. Първите защитават Международния валутен фонд и Вашингтон и им се подчиняват; вторите разчитат на производителната способност на местната промишленост и управляват, като отговарят пред мнозинството.

Джеймс Петрас е пенсиониран почетен професор по социология от университета "Бингхамптън" в Бингхамптън, Ню-Йорк, и асоцииран професор в университета "Сейнт Мери" в Халифакс, Канада. Автор е на много публикации по проблеми на политиката в Латинска Америка и Близкия изток. Написал е над 60 книги, издадени на 29 езика, повече от 600 статии в специализирани издания, включително American Sociological Review, British Journal of Sociology, Social Research, както и над 2000 статии в неспециализирани списания, като например New York Times, Guardian, Nation, Christian Science Monitor, Foreign Policy, New Left Review, Partisan Review, Temps Moderne, Le Monde Diplomatique. Негови коментари редовно се появяват на сайтове като Amazon.com, Ashgate Publishing, Canadian Dimension, Counterpounch, Dissident Voice, Global Research, Hartford Web Publishing, Information Clearing House, Monthly Review, Third World Traveler, ZNet.

Заявление от сайта: Отговорност за съдържанието на тази статия носи единствено авторът(ите). Центърът за изследване на глобализацията (Centre for Research on Globalization) не отговаря за неточни или некоректни изявления в тази статия. Центърът за изследване на глобализацията разрешава публикуването на оригинални статии на Global Research в публични интернет сайтове, при условие че текстът и заглавието не са променени. Източникът и авторското право на  автора трябва да са показани. 

Авторско право © Проф. Джеймс Петрас (Prof. James Petras), Global Research, 2014