(продължение)

 

* * *

 

  Когато язовирът Малпасе се събори, се образува вълна, висока четиридесет метра. Тя се понесе с неистов рев по клисурата на Рейран, премятайки като дребни камъчета огромни късове от язовирната стена. Стихията смете малките горички по пътя си и се нахвърли върху първото село – Малпасе. То беше разположено по хълмовете. Долу в ниското бяха училището, църквата, няколко магазина и двете ресторантчета. Водата се стовари върху тях и ги погълна за секунди, но мина доста по-ниско от домовете по хълмовете.

  Следващото село бе Баньол ан"Форе – на около два километра по-надолу. Жителите му чуха страшния грохот в нощта и по-съобразителните побягнаха по скатовете. Те имаха на разположение не повече от пет минути, но тези броени минути спасиха мнозина. Водата връхлетя върху къщите, събори ги и ги разхвърля по пътя си. Дивите викове на хората се смесиха с трясъка и бученето в клисурата.

  По-нататък идваше слабо наклонената хълмиста равнина, която стигаше до морето.

  Точно равнината спаси Фрежу и Сан Рафаел. Колосалната водна маса – двадесет и четири милиона кубически метра! – изгуби силата си. Тя се разля на няколко пороя, все още огромни, но вече не толкова опасни. Най-мощният от тях удари по коритото на Рейран, което минаваше покрай Фрежу, и наводни крайните квартали. Другите за по-малко от час превърнаха равнината в блато. Но жертвите бяха малко.

  При срутването на язовира Малпасе загинаха или изчезнаха 412 души, бяха разрушени или направеи необитаеми към 350 сгради. Сровнитилно малки числа. Но техническите злополуки се измерват не само с броя на жертвите и на щетите, те се преценяват и по отношение на мащабите и причините, които са ги породили. А мащабите при сриването на един язовир от този порядък са ужасяващи с разрушителните възможности, които крият. Водна стена, висока тридесет или четиридесет метра, която се носи из тясната клисура с бързината на бърз влак – това е наистина стихия. Нищо не може да се изпречи, нищо не може да устои пред тази стена. Историята на язовирите знае доста такива примери. И най-поразителен е може би случаят с язовир „Вайонт”.

  Язовирът „Вайонт” бил построен в Италия по течението на река Пиаве. Това е сравнително голяма река, която води началото си от югоизточните склонове на Доломитовите Алпи – там, където е известният зимен курорт Кортина д"Ампецо. Реката тече покрай масива Кадоре, от който приема много притоци, така че влиза в равнината вече като пълноводна река и се влива във Венецианския залив, на север от Венеция.

  Язовирът „Вайонт” бил изграден през 1960 г. в една тясна клисура по горното течение и имал значителен обем – над 130 милиона кубически метра вода. Но още със завиряването започнали да се появяват зловещи предвестници – локални земетресения. Очевидно било, че неустойчивете доломитови земни пластове трудно издържат тежестта на събраната вода.

  Вмесо обаче да нареди язовирйт да бъде изпразнен и по този начин да бъде предотвратено евентуалното нещастие, Министерството за водните строежи и експлоятация на водите се задоволило само да регистрира локалните земетръси и да изрази надеждата, че пластовете „ще се успокоят”. А и стената била така изчислена, че да издържи много големи натоварвания.

  Нещастиего станало по непредвиден начин. Стената не се срутила. Съборил се левият планински скат по течението на Пиаве. Със страхотно бучене и грохот целият скат се плъзнал и се сгромолясал във водите на язовира.

  В следващата минута „Вайонт” прелял. Тридесет милиона кубически метра вода се вдигнали над стената и се стоварили върху клисурата. Водната стена, висока петдесет метра, се понесла, чупейки като кибритени клечки боровите гори по пътя си и откъртвайки скали с големината на двуетажни домове.

  Първете села – Оспитале и Кастело Лавазо бели пометени напълно. Следващата жертва на водата вече бил град Лонгароне с около 10 000 жители. Водната стихия, макар и загубира частично яростта си, ударила града тежко. Лонгароне бил почти изцяло разрушен, жертвите надминали 2000 души, а щетите били огромни.

  Подобно голямо нещастие е наистина рядко. То се случило на 9 октомври 1963 г. и представлява връх на непредвидливостта – най-вече поради обстоятелството, че такъв голям язовир бил построен над  гъсто населени места.

  Но да се върнем към Малпасе. Каква е причината за рухването на стената му?

  Почти веднага след нещастието била образувана комисия, която огледала мястото, и на дъното на язовира, край остатъците от дясната част на стената, открила дълбока земна пукнатина. Веднага от архивите били извадени геоложките експертизи и заедно с това били направени нови сондажи.

  Сондажите показали нещо, на което преди строежа не било обърнато внимание. Пластовете – гнайсови скали – били успаредни на долината и затъвали под стената, а между пластовете се наблюдавали тесни, но дълги пукнатини. Гнайсовите скали са непропускливи. Проливните дъждове повдигнали нивото на подземните води и те изпълнили пукнатините. Пот тежестта на милионите кубически метра вода в язовира пукнатините навярно се пренапълнили и започнали да се разширяват. Наклонът спряма стената изиграл решаваща роля. Язовирната стена се е „подхлъзнала”. Затова срутването станало мигновено и затова случаят принадлежи към уникалните технически катастрофи.

  Можело ли е било да бъде предвидено нещастието?

  Разбира се, че е можело. Няма техническа злополука, която при съвременните средства на науката и техниката да не може да бъде предвидена. И това се отнася особено за случаите с язовирите. Още при избора на място за строеж на Малпасе е трябвало да бъде отчетена геоложката структура на пластовете, да се обърне внимание на пукнатините и да се изчисли огромният натиск на водната маса. Но геоложките проучвания били извършени повръхностно и както се изяснило при следствието, не съвсем компетентно. Експертната оценка била непълна.

  Небрежност или съдбоносна случайност? И едното, и другото. Защото небрежността е добър съюзник на съдбоносната случайност!

 

 

Това е края на не особено радостната съдба на язовира Малпасе. От следващия път ще стане ясно как не трябва да се поддържат крайбрежни диги...

 

 

Беше интересно за четене

книгата беше наистина уникална. Ако ти се занимава, потърси постингите ми, обаче там където още нямаше тагове ще е трудно....Струва си обаче да се прочетат