в стъпките ви няма аз да стъпвам
и няма да ви карам
да търсите любов несподелена,

в напредвара два снежни вихъра се гонят
и рисуват фигури в снега, сякаш са на бал,
но те с различна са природа,

Аз прилива съм,
ти си мойта Пенелопа,
съдбата е престъпна за човека,

Уличните музиканти в Пловдив са уникално явление. Понеже може би са срамежливи обичат да преставят своите изпълнения под покривалото на нощтата светлина - вярно понякога изпълненията са тъжни, друг път весели, но какъвто е случая на душа...

Поезия дошла ни е на гости,
мои скъпи нимфи на нощта,
нима това не е екстаз,

В тази вечер сладка и самотна,
се опивам от вкуса на виното с маслини,
за всичко тъжно забравям

I
Какво ще стане ако ме назовеш,
какво ще стане ако ме търсиш неистово,

никоя мечта не е красива,
когато само в зародиш си остава,
никоя мечта не блясва и не топли,

Един човек, сърце, земя
една очаквана любов
дарена му от бога

Не искай да проникваш в
и без това в оголената моя гръд,
аз не съм показното твое зайче,

На покрива на този връх съм седнал,
като на кръстопътя на моя живот
и чакам ангелите да ми кажат истини,

Няма топлина в сърцето наранено,
тя избяга нечестиво като скитница,
и добрината си отиде с нея,

остани със мене цяла нощ
защото аз безсилен съм
да те напусна,

разкри се пред мен и хиляди невидими очи,
нима можеш да вярваш че така се гради
истинското щастие човешко под небето,

пелинът е за мене лек,
горчи от болки моята душа
и само таз трева ме упоява,